Големите проблеми на българската полиция

Звучи невероятно, но е факт: в МВР има полицаи, които си купуват с лични средства т.нар. "испански белезници". Защо ли? Защото са по-качествени от тези, които им зачисляват. Факт е и ниското качество на полицейските униформи. Всеки сержант в МВР ще ви каже, че те избеляват след второто пране, късат се бързо и циповете се развалят. Освен това ще каже - ако не се страхува - че онова, което е записал в личната си вещева заявка към службата за материално осигуряване, в повечето случаи липсва. "Почти никога няма размери, фланелките си ги купувам, даже панталони съм си взел от магазин за камуфлаж, както и зимно яке и кубинки", разказва полицай, пожелал анонимност. За тази цел той харчи лични пари. По принцип се полагат по 400 лева за работно облекло, но ако поръчаш от "вещевата", както я наричат.

Това се случва във ведомство, чийто бюджет за 2020 година е почти 1.670 милиарда лева. От тези разходи за персонал отиват почти 92% - над 1.531 милиарда лева. Този дял значително е нараснал спрямо 2006 година, когато, по данни на "Отворено общество", за заплати, осигуровки и др. възнаграждения, са отивали 81.52% от бюджета. Изразходването на почти целия бюджет на МВР за персонал означава, че за капиталови разходи, квалификация и преквалификация остават нищожно малко средства.

Кои са същинските проблеми на МВР?

Дали това са проблемите на полицията - осигуряване на качествено облекло, снаряжение, нерешеният от поне 14 години въпрос с извънредния труд, заради който полицаи отново протестираха на професионалния си празник? Не, те само последица от същинските проблеми на МВР.

В системата на МВР са заети 49 588 души, а незаетите щатове са 8.4% или 4851. Най-големият недостиг е за полицаи - повече от половината позиции са незаети, по данни от декември 2019 година. Трудно се намират желаещи за работа "на терен". А дефицитът им се отразява на обществения ред - намалява броят на дежурните и патрулите, битовата престъпност расте. Тези, които започват като полицаи, бързо се разбягват към други служби в МВР. "Недокомплектът", както се нарича този проблем, е констатиран от няколко правителства - и все така нерешен, въпреки че броят на заетите в МВР расте. По времето на кабинета на Иван Костов в МВР са работели около 31 000 души, при тройната коалиция обаче са над два пъти повече! Броят им мина 48 000 при втория кабинет на Бойко Борисов, когато ГДБОП бе върната обратно в МВР. Днес вече доближава 50 000, от които администрацията е около една пета.

На качеството на сигурност и обществен ред, които МВР предоставя, влияят и качествата на хората в системата. Когато няма желаещи за работа, се снижават значително и критериите за подбор - физически, морални, образователен ценз. Ниското ниво на кандидати, които едва покриват минималните стандарти, признават и синдикалисти. Резултатът са ниски професионализъм и компетентност, както и все повече униформени, които получават "заплати" от наркодилъри и заработват и като мутри, прибирайки такса "спокойствие" или пък влизайки в други престъпни схеми.

Шуробаджанащина и политически услуги

Назначенията на основание роднински връзки и политически протекции са другата ахилесова пета на МВР. Традицията на работещи в силовите структури фамилии е още от времената на социализма. Монтирането на лоялни "калинки" във възлови дирекции на МВР пък е практика на всяко правителство в най-новата история на България. Засилването на тези тенденции гони професионалистите и демотивира онези, на които им е минавало през ум да си потърсят работа във вътрешното министерство.

Въвеждането на информационните технологии, което ще намали бюрокрацията и ще спести разходи, изглежда непосилно за МВР. "Информационните системи на МВР са непоправимо остарели и често са пред срив. Дигитализацията на услугите е нещо непознато - всеки ден в МВР една планина от хартия се премества от едно бюро върху друго", посочи проф. д-р Веселин Вучков, бивш министър на вътрешните работи, в статия за News.lex.bg.

Проблем е и липсата на полицаи от ромски произход. Този етнос представлява значителна част от населението на страната, но същевременно е и най-уязвимата малцинствена група, системно сегрегирана по отношение на достъпа до образование и работа. Поради високата безработица, липсата на добро образование и бедност в ромските квартали нерядко се нарушава общественият ред.

Доверявате ли се на родната полиция?

Заради всичко гореизброено доверието в МВР е ниско. И това не е изненада за никого. През 2015 година полицаите, военните и др. работещи в сигурността и отбраната не получиха обществена подкрепа при протеста им заради готвеното орязване на социалните им бонуси. (Отменено впоследствие от премиера Бойко Борисов.) Дори се чуха гневни гласове, че привилегиите им са незаслужени, тъй като са некадърни и изпълняват политически поръчки. Повишените заплати на българските учители обаче бяха посрещнати с одобрение.

Повече от десетилетие експерти, неправителствени организации и международни институции повтарят, че българските граждани не помагат на МВР, не търсят полицията за помощ и все така я смятат за репресивен апарат, както по време на тоталитарния режим. А може би на политиците така е по-изгодно - използват този апарат за лични и партийни нужди.