Голословният пи-ар си поизчерпа възможностите

След представянето на министрите в българския кабинет международните медии се зарадваха, че сред многото непознати имена има едно, което поне бяха чували, макар и не особено често: това на евродепутатката Румяна Желева. Предполагаше се, че опитът й от Брюксел и Страсбург ще е от полза за човек, който става шеф на дипломацията. Първите интервюта на Желева за редица медии, включително и за Дойче Веле, тиражират обаче предимно клишета и недоизбистрени идеи.

Само въздух под налягане?

В едно от интервютата тя твърди, че основните приоритети на външната политика на България "не произтичат от нищо друго, освен от управленската програма на ГЕРБ". Онова, което звучи многообещаващо, впоследствие се оказва въздух под налягане от сорта на: "да реализираме уникалните възможности, които ни дава членството в ЕС". Как именно ще ги реализираме и какво ще направи дипломацията на страната в това отношение - по този въпрос Желева мълчи.

Затова пък узнаваме също, че България ще продължава да е фактор на стабилност в региона, и че самоотвержено ще защитава интересите на българите в чужбина. Досега имаше едно показно изпълнение на тази тема - когато беше изпратен самолет до Иран, за да прибере един български гражданин, но Борисов все пак не е Саркози, а България не е Франция, затова подобни епизоди ще си останат единични, включително и по финансови причини.

Министър Желева в момента явно е заета с изключително заплетен казус - избистря си дефиницията за "политически назначения". Измъчва я, че няма "легална дефиниция за това какво представляват политическите назначения" на дипломатическа служба. Явно, след като се изясни този фундаментален въпрос, вече само професионалисти ще отиват на дипломатическа работа в чужбина... Още по-интересно е, че Желева очаква да се появи обществен консенсус по целите на външната политика, макар че не помня сериозен политик или общественик да е поставял под въпрос интеграцията на страната в ЕС или Североатлантическия пакт. Освен ако новата външна министърка не очаква обществен консенсус по основната цел, формулирана от самата нея: "да поставим България в центъра на европейската политика".

Имидж не се гради само с благи думи

Каквото и да означава това, то не е реалистично, но пък звучи добре. Също както и обещанието българските дипломати да градят положителния имидж на България настъпателно, така че европейските ни партньори да научават "дори и малките успехи и резултати, които сме постигнали". Външната министърка явно се измъчва от излишната скромност на българите, които изпитвали неудобство да споделят тези успехи навън.

Няма нищо лошо в това да се хвалим пред света, разбира се, но първо трябва да има за какво. Само дипломатическо сладкодумие не е достатъчно. Брюксел се е наслушал на какви ли не рибарски истории от България. Фазата, когато приказките можеха да свършат работа, вече отмина. Сега се вярва само на "твърди факти". А те могат да бъдат представяни само по един единствен начин - без разкрасяване.