"Голям лъжец си": няколко любопитни истории за Борис Джонсън

Мнозина са склонни да вярват, че Борис Джонсън има две лица: непохватният човек от народа, обичан от привържениците си в Обединеното кралство, и долният лъжец, ръководен от болезнените си амбиции. През всичките години, които работя в Брюксел, рядко съм виждал някой от двамата да се появява на дневните брифинги на Европейската комисия (ЕК). Джонсън почти не се интересуваше от тънкостите на европейската политика и гледаше да стои в полезрението на шефа си Макс Хейстингс от “Дейли Телеграф”. По времето, когато пейджърите все още бяха на мода, неговото редовно оправдание да не ходи на работа беше, че не си получава съобщенията, за което обвиняваше доставчика - белгийската фирма Belgacom. Разбира се, че това не беше вярно, защото аз не съм имал никакви проблеми с тази телекомуникационна услуга.

Брюкселската "Вавилонска кула" 

Може би неговото отсъствие от дневните брифинги, където се събираха всички акредитирани в Брюксел журналисти, се дължеше на факта, че много от еврокомисарите просто нямаха никакво желание да разговарят с него. Те го възприемаха като някой, който разпространява негативни, понякога измислени истории. А също и като човек, който няма да ги цитира коректно в случай, че решат да му дадат интервю. Той не беше нито първият, нито единственият създател на т.нар. евромитове – тиражирането от кореспондентите на евроскептични истории за пред родната публика, без значение колко са верни.  

По време на управлението на Джон Мейджър, британското външно министерство дори създаде специално звено за противодействие на доста странните твърдения на Джонсън. Като това, че ЕК щяла да задължи рибарите да носят мрежи за коса, или пък че щяла да си построи нова „Вавилонска кула“, висока 3 километра, в която да бъдат настанени европейските институции. Чувам, че някои британски консерватори все още вярват на тези истории, макар те да са напълно измислени.

Говорител на една от партиите в Европейския парламент (ЕП) беше заявил навремето, че Борис Джонсън рядко удостоявал с внимание работата на Европарламента - вероятно защото  законодателният процес там бил твърде бавен за него, затова решил да го игнорира. 

Стиснат и безпардонен

Борис беше известен в колегията като голям скъперник - винаги готов да приеме почерпка, но рядко отвръщащ със същото. Той не говореше за работата си и държеше офиса си заключен - въпреки че и други работеха в него. Част от задълженията му включваха да предлага белгийски и европейски теми. Но той предпочиташе да се информира от колегите си, а след това да раздува историята, позовавайки се на "източници от ЕС." Веднъж му бях споменал за млад сътрудник на свободна практика, който един ден ме беше попитал какви теми разработвам, а после разбрах, че ги е предложил на регионална телевизия още преди да съм проучил надлежно фактите. Тогава Борис даде следната идея: да му се обади, представяйки се за човек от лондонската телевизия ITN, и да го прати в Москва за зелен хайвер, оставяйки го сам да плати за скъпия полет. Колкото и да бях раздразнен от случката, не можех да причиня това на колегата.

В Брюксел Борис прекарваше времето си, избягвайки обажданията на „Дейли телеграф“, докато си измисляше истории за европейската супердържава, която се опитва да пороби честния британски работник. По-близките му приятели усетиха, когато той премина от журналистиката към политиката. Но ако стане министър-председател изведнъж ще открие, че на „Даунинг стрийт“ кръшкането от работа и разкрасяването на информациите не работи както в офиса на “Дейли телеграф” в Брюксел.

"Голям лъжец си, Борис"

Един бивш колега го беше определил като гений по време на кампании, който в действителност не е вярвал в Брекзит. След себе си Борис оставя разруха и опустошение – включително това важи и за жените в неговия живот. Последния път, когато Джонсън бе дошъл в Европейския парламент в Брюксел като кмет на Лондон, той случайно се натъкна на снаха си, кореспондентката на Би Би Си Ширийн Уилър, която в този момент провеждаше интервю. “Добро утро, Ширийн”, изръмжал той весело, прекъсвайки работата ѝ. А тя хвърлила поглед през прозореца, след което му отвърнала: “Проверявам дали утрото наистина е добро, защото ти си голям лъжец, Борис”.

Неговите лъжи убедиха мнозина, че ЕС бил лош за Великобритания, и му проправиха пътя към „Даунинг стрийт“ 10. Откъдето обаче много бързо би изхвърчал, ако продължи с лъжите си.