Греховете на църквата
12 септември 2011
Соня Джурович не може да заличи спомена от годините в девическия интернат на протестантската църква, в който е била принудена да живее през 60-те години. "Това време е белязало целия ми живот", казва жената, която на церемония в Берлин говори от името на всички мъже и жени, станали навремето жертва на насилие в домовете за сираци.
Искрена ли е молбата им за прошка?
Днес, десетилетия по-късно, протестантската църква моли официално за извинение всички онези, които са били излагани на мъчения в нейните интернати от 50-те до 70-те години на миналия век. "Това, което се е случвало в протестантските домове за сираци, противоречи напълно на нашата християнска вяра. Протестантската църква носи вина - пред Бога и пред всички, които са ни били поверявани", казва Николаус Шнайдер, председател на протестантската църква в Германия.
След Втората световна война до средата на 70-те години в германските сиропиталища са живеели общо над 800 000 деца и юноши. Една четвърт от тях са били поверени на грижите на протестантската църква и ръководената от нея организация "Диакония". Много от тези деца са били подлагани на тормоз и принуждавани да извършват тежък физически труд. Като Удо Трост например, който днес е на 57 години.
Макар че е жертва на протестантската църква, Удо отказва да участва в официалната церемония - защото не вярва в искреността на исканата прошка. Наскоро посетил интерната, в който живял до 12-та си година. Когато разказал за преживяните от него мъки, сегашните ръководители на интерната му отговорили, че му съчувстват, но не били убедени, че им казва истината. Самият Удо Трост пък не е убеден, че служителите на протестантската църква осъзнават какво са правили предшествениците им в същите тези интернати.
Искат прошка, но не дават обезщетения
Решението на протестантската църква да поиска официално прошка дойде след като т. нар. Кръгла маса за измъчваните деца в сиропиталищата призова към изплащането на финансови обезщетения. В началото на тази година Бундестагът прие съответното решение, а в специално създадения за тази цел фонд са предвидени 120 милиона евро помощи.
Протестантската църква обаче отказва да изплаща директно обезщетения на жертвите. Тя просто участва в създадения от държавата общ фонд. От него се отпускат пари само за онези, които могат да докажат, че все още не са преодолели травмите от престоя си в някогашните интернати.