Грешките се повтарят
23 април 2011
Анализ на Райнер Херман от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.
Самоувереността на сирийския управник, че протестното движение в страната му е безсилно срещу неговата власт, отстъпва пред отрезвяването. Асад се оказа застигнат от действителността. Много от онова, което се случи в други арабски страни, се повтаря сега в Сирия. Както в Тунис, така и в Сирия провинцията притежава повече сила, която й позволява да се противопостави на столицата и на полицейската държава.
Бъдещето - по-важно от миналото
Мубарак се опита да се отърве, припомняйки на египтяните старите героични времена от 1973, когато той командваше египетската авиация в последната война срещу Израел. Той подцени обаче обстоятелството, че повечето днешни египтяни дори не са били родени по онова време, и че повече ги интересува бъдещето, отколкото миналото, белязано все пак предимно от поражения. Сега Асад се опитва да се спаси, като напомня за панарабските десетилетия на египетския лидер Насър и на баща си Хафез Асад и за героичната съпротива срещу израелската окупация.
Само че подобна реторика не вдъхновява повече. Израел нямаше пръст нито в събитията в Тунис и Египет, нито сега в Сирия. Също като Мубарак, така и Асад прояви готовност за отстъпки, но прекалено късно и прекалено недостатъчни. Ако в самото начало не се бе открил огън срещу демонстранти в Дараа, градът вероятно нямаше да се надигне и да се превърне в епицентър на протестите. Ако се бе решил своевременно да отмени омразното извънредно положение, протестната вълна в Хомс може би нямаше да набъбне на десетки хиляди демонстранти.
Говорителката на Асад подгрява опасенията на Запада, предупреждавайки, че протестите можели да разрушат "красивото съвместно съществуване в Сирия". И наистина съвместният живот между мюсюлмани и християни в Сирия притежава повече конфликтен потенциал, отколкото в другите арабски страни.
Докъде се простира влиянието на ислямистите?
Засега няма никакви признаци за каквото и да било влияние на ислямистите върху протестното движение. Впрочем узрялото по време на изгнанието си в Лондон "Мюсюлманско братство" се придържа днес по-скоро към примера на партията на турския премиер Ердоган, отколкото към абсолютистките си програми от миналото. Както в Египет, така и в Сирия ислямистите имат интерес от очерталото се разкритие, но са само едно от новите движения.
Оставането на Асад на власт е равносилно на трайно иранско влияние в арабския свят. Иран се нуждае от режима на Асад, за да продължи да снабдява с оръжие ливанската "Хизбула" и по този начин да дестабилизира Ливан. Техеран се нуждае също от Дамаск, за да може да претендира за известна легитимност на своя курс.