Грузинско-руските разговори: плахи надежди
15 октомври 2008
Надеждите са, че представителите на Москва ще подадат все пак положителен сигнал. Това беше поставено като условие от страна на ЕС за по-нататъшни преговори във връзка със споразумението за партньорство с Русия.
Разговорите в Женева са само началото на цяла поредица от запланувани срещи
Първоначалният замисъл бе, в Женева да пристигнат президентите на Франция и Русия. В крайна сметка обаче разговорите ще се проведат на ниво експерти. И все пак още вчера в Женева се състоя среща на финландския външен министър и председател на ОССЕ Александър Щуб с френския му колега Бернар Кушнер и генералния секретарр на ООН Бан Ки Мун. Щуб подчерта, че това е първата среща в такъв формат, посветена на Грузия и възстановяването на мира в кавказкия регион:
"Защо разговорите не са на възможно най-високо ниво? Защото знаем, че това ще бъде дълъг процес. Ние поемаме бавно, крачка по крачка и затова най-добре е, да се започне на ниво дипломати. Затова сме тук и искаме да покажем, че подхождаме амбициозно към задачата", заяви външният министър на Финландия и председател на ОССЕ. Срещата днес започва с пленарно заседание, което ще бъде последвано от разговори в две отделни групи.
Грузия настоява за възстановяване на териториалната й цялост
А това означава изтегляне на руските войски от обявилите независимост грузински провинции Абхазия и Южна Осетия. Основният конфликтен момент в днешните разговори ще произтича точно от този въпрос: как да се подходи към Абхазия и Южна Осетия, чиято независимотс вече беше призната от Москва. Женевският професор по международно право Марчело Коен твърди:
"Фундаменталният въпрос е, дали Южна Осетия и Абхазия са суверенни държави или част от Грузия. Това е основополагащ въпрос, който разделя участниците в преговорите на два лагера. Ето защо те са много далеч от постигането на единство", казва професорът по международно право Марчело Коен.
Няма надежди за бърз компромис
Не случайно представители на ЕС подчертаха вчера за пореден път, че между установяването на примирие след войната в Грузия и сегашните разговори в Женева има само няколко седмици.
Андре Либлих, професор по история и международни отношения в Женевския университет, също не вярва, че Русия и Грузия ще намерят бързо компромисно решение:
"Не бива да си правим илюзии, че конфликти от този вид биха могли да се разрешат бързо. Северноирландският конфликт продължи 24 години. Кипърският конфликт продължава вече 30 години. Това не са конфликти, които могат да се разрешат от днес за утре, освен ако не се стигне до военна намеса от вида, който ни беше демонстриран наскоро, но нали ние не искаме да се стига дотам", пита риторично женевският професор Андре Либлих.
Един важен въпрос остава все още без отговор: по какъв начин в тези преговори ще бъдат включени представители на Абхазия и Южна Осетия. Грузия е категорично срещу тяхното участие.