Гръцките протести и сълзите на другите
22 януари 2010
От дни информационните блокове на гръцките телевизионни станции са пълни с кадри, показващи на преден план огромни опашки от цветни трактори, окичени с черни знамена, и разярени селски стопани, които говорят за ”борба до горчивия край”. Фермерските протести започнаха миналата седмица на отделни места. В четвъртък през нощта обаче техният профсъюзен орган реши да бъдат блокирани контролно-пропусквателните пунктове по границите на Гърция с всички съседни страни, както и най-важните пътни отсечки в самата страна.
Пари има, но попадат в джоба на големците
Този начин на действие не е нещо ново. От 2001 насам, в началото на всяка година, гръцките селскостопански производители пускат тракторите в движение в подкрепа на искането си за гарантирани държавни субсидии, без които оцеляването им е под въпрос. По принцип става дума за признанието, че гръцките фермери просто не могат да се напасват към правилата на свободната пазарна икономика в един глобализиран свят.
От влизането на Гърция в тогавашната Европейска общност през 1980 година в селското стопанство на страната бяха инжектирани астрономически суми държавни субсидии, без обаче да се получи някаква модернизация в бранша. Това не беше възможно, тъй като само микроскопичен дял от гигантските суми бе използван за инфраструктурни проекти. Лъвският пай попадна в ръцете на местни величия от социалистическото движение Пасок, както и в джоба на големци от консервативната партия "Нова демокрация". Гушнатите пари бяха прахосани за пищни вили и парадни джипове. Дребните селски стопани, които със своите неконкурентоспособни продукти едва свързват двата края, последваха призива на Комунистическата партия и искат сега чрез пътни блокади да принудят правителството да им помогне с държавни субсидии.
София иска обезщетения за загубите
Блокадата на транзитните пътища и контролно-пропусквателните пунктове за пръв път вдъхна живот и на едно контрадвижение. Износителите на стоки и хотелиерите в Северна Гърция отправиха към правителството зов за помощ, заявявайки, че не искат повече да бъдат заложници на фермерите. Мебелната индустрия говори за "хунта на селските стопани”, докато прокуратурата в Солун проучва дали с блокадите си селскостопанските производители не нарушават правото на свобода на движението. Българското правителство пък изисква намесата на Европейския съюз. В отправено до Брюксел писмо българските спедитори се оплакват, че поради блокадите понасят всеки ден загуба от порядъка на милиони.