След осемгодишна одисея през бурните води на финансовите пазари, плитчините на еврозоната и високите вълни на вътрешнополитическите кавги, гърците най-сетне достигнаха заветната цел: през август те ще напуснат третата спасителна програма на международните донори. Това е добра новина за Гърция, която финансово отново ще стъпи на краката си. Но също и за ЕС, в тези тежки времена за него времена, това е добра новина. Защото най-сетне той ще може да се похвали с нещо хубаво.
Стабилизирана, но не и спасена
Независимо от всички критики, силната политическа съпротива и лошите пророчества, страните от валутния съюз успяха, заедно с ЕЦБ и МВФ, да преодолеят най-тежката си дотук криза. Вярно е, че Ирландия, Португалия, Кипър и Испания също бяха санирани с чужда помощ. Но спасяването на Гърция продължи мъчително дълго, защото през 2015 година гърците си избраха едно правителство, което първо само засили хаоса, преди да се вразуми. През последните осем години Гърция на три пъти беше изправена пред фалит, веднъж дори беше на крачка от това да бъде изхвърлена от еврозоната.
С обединените усилия на кредиторите и с големи жертви от страна на самите гърци пациентът накрая беше стабилизиран и вече може да бъде изваден от интензивното отделение. Но страната още не е излекувана. Данните сочат, че Гърция още не е достигнала икономическите показатели от преди началото на кризата, безработицата е висока, а конкурентоспособността остава слаба. Но посоката е правилна - реформите дават резултат, а прогнозите са положителни. Гърция си върна доверието на финансовите пазари.
Ако гръцкият премиер Ципрас продължи да сътрудничи, експериментът може да излезе успешен. За тези осем години еврогрупата научи много неща. Гигантската спасителна операция с кредити от почти 300 милиарда евро и опрощаването на 100 милиарда дългове беше безпрецедентна. Трябваше да бъдат изпробвани различни варианти, имаше и много импровизации. Бяха допуснати и грешки, но общо взето накрая сметката излезе.
По-силни от преди
Еврогрупата си извади поуки от гръцката трагедия - създадени бяха нови инструменти, които я правят по-подготвена за бъдещи подобни кризи. Актуалната дискусия около германско-френските предложения за реформирането на валутния съюз обаче показва, че има още много работа. Европейският спасителен механизъм ESM, вече доказал своята ефикасност, трябва да бъде доразвит и превърнат в истински и силен валутен фонд.
Много гърци, които понесоха тежки загуби в пари и жизнен стандарт, сигурно няма да се зарадват така силно на прекратяването на спасителните програми. Те платиха сметката за дългогодишната икономическа безстопанственост на много леви и десни гръцки правителства. Късогледство е обаче да се прехвърля отговорността за тези тежки загуби върху кредиторите от Европа. Без политиката на икономии и необходимия контрол отвън Гърция щеше да бъде още по-жестоко засегната икономически. Това трябва да бъде обеца на ухото и на други правителства, например за популистите в Италия. Без солидарността на европейската общност и нейните спасителни чадъри нито една финансова и дългова криза от този мащаб не би могла да бъде решена.