Гърция: рискът е голям, но опитът си заслужава!

Гърция не е функционираща държава. Нито пък е била някога, откакто е членка на валутния съюз. В такава държава всеки силов опит отвън за налагане на реформи и саниране с помощта на нечовешки лишения, е също толкова непосилна задача, колкото и да се изчисли квадратурата на кръга. Който иска да е част от еврозоната, той трябва да отговаря на определени условия. Напълно правилно. При тези условия обаче да искаш да се измъкнеш от блатото би означавало и да обречеш хората в Гърция на безкрайни мъки.

Нежеланият "грексит"

Германският финансов министър Волфганг Шойбле знае това отлично. Самият той твърди, че се измъчва и непрестанно се бори за намиране на решение, което да проработи. Той смята, че едно такова добро решение би било временното излизане на Гърция от еврозоната. Сигурно чувството му казва друго, защото познаваме Шойбле и като убеден европеец, който милее за европейското единство. Жалко за него сега, че план "Б" (временен грексит) не можа да събере мнозинство в ЕС. Засега. Или все още не. Защото знае ли някой какво ще стане след две или след четири седмици?! Възможно е например в процеса на преговори по новата спасителна програма за Гърция да възникнат непреодолими пречки. Например ако зейне огромна пропаст между изискванията към гърците и техните реални възможности за промяна.

Всичко това предстои да разберем скоро. И въпреки това повечето са на мнение, че опитът си заслужава. Включително в Германия. За човещина при одобряването на третия помощен пакет за Гърция призова вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар Габриел. А канцлерката Меркел се показа такава, каквато сме свикнали да я виждаме - разумна, спокойна, сдържана и делова. Нито думичка за някаква драма, за хаос или насилие.

Габриел подходи по различен начин - той обрисува гърците като съседи, при които германците почиват през лятото, и припомни, че хиляди гърци живеят и се чувстват в Германия като у дома си. "Не можем да оставим тези хора сега в беда", призова той и обрисува една нежелана картина на гладуващи гръцки деца, просещи по улиците пенсионери и дълги опашки пред социалните кухни. В същото време обаче той подчерта, че Гърция се нуждае от дълбоки структурни реформи. Казано беше и това, че корупцията, укриването на данъци и клиентелизмът означават унищожение.

Какво ще последва?

Зигмар Габриел не обещава, че този опит за спасяването на Гърция ще сполучи. Но е убеден, че той си заслужава. Във всеки случай вицеканцлерът звучи доста по-убедено от финансовия министър Шойбле. Но по въпроса за това как трябва да се процедира с Гърция оттук нататък, двамата министри (на финансите и на икономиката) се оказаха на по-близки позиции, отколкото понякога това е изглеждало.

Никой не може да предскаже дали ще бъде успешна третата спасителна програма за Гърция. Същинската работа тепърва започва, а пътят ще бъде много труден. Накрая той все пак може да завърши с "грексит" - излизане на Гърция от еврозоната. И ако това се случи, ще бъде грешно за това да се обвиняват само гърците. Отговорност носят преди всичко онези, които въведоха еврото, без преди това да са създали един общ икономически и социален съюз. Но това е минало. Днес търсим решенията на последиците от тези грешки. Колкото и трудни да са те.