Г-жо Меркел, послушайте ги!
Нападенията над жени в Кьолн отприщиха вълна от предложения за затягане на законодателството за даване на убежище, а основното искане е свързано с улесняване на процедурата по екстрадирането на провинили се кандидати за убежище. В същото време критици припомнят колко трудно приложимо е това на практика, дори в случаите, когато кандидати за убежище са извършили престъпление или когато молбата им за убежище е била отхвърлена.
Но всичко това е странична тема. Централният проблем е, че германското правителство продължава да не прави нищо срещу безконтролния приток на бежанци. Всеки ден в страната пристигат около 3 000 нови мигранти. Нищо, че е зима. Представете си само как ще скочи броят им, когато по тъй наречения "Балкански маршрут" времето се оправи, а морето се успокои.
Всеки може да дойде
Бихме могли да проявим разбиране за тази политика на отворените врати, ако всички, които пристигаха в Германия, бяха хора, бягащи от войните в Сирия и Ирак. И ако германските власти можеха да бъдат сигурни, че това наистина е така. Но много от мигрантите изобщо нямат лични документи и просто се представят за сирийци. А идват всъщност от Мароко, Алжир, Тунис, Бангладеш, Шри Ланка и т.н. Вярно, че това не са нито богати, нито безспорно демократични държави. Което обаче не означава, че всички техни граждани имат право на убежище в Германия. И въпреки това който веднъж се добере до Германия, има нелоши шансове да остане тук задълго.
Канцлерката Меркел искаше да намали значително броя на този вид мигранти. Но засега нито Турция е изпълнила обещанието си да спира преселниците, запътили се към Европа, нито пък се очертава помощ от другите страни-членки на ЕС. И въпреки това Меркел държи границите да си останат отворени.
Докога ще продължи всичко това, след като дори съпартийците на Меркел не са готови да ѝ се противопоставят? От другите представени в Бундестага партии не можем да очакваме някаква по-сериозна съпротива, тъй като социалдемократите, зелените и левите се застъпват дори за още по-либерална политика по отношение на бежанците.
"Опасност за държавата"
Да се надяваме, че сега ще натежи думата на няколко водещи германски конституционалисти, които изненадващо остро взеха отношение по темата. Всички те виждат сериозна опасност за германската държава. Бившият председател на Конституционния съд Ханс-Юрген Папир говори за "скандален провал на политиката". Според него, правовата държава не бива да се оставя да бъде моделирана от политиката и трябва да се противопостави решително на опасностите, произтичащи от продължителната, неограничена и безконтролна имиграция.
Бившият конституционен съдия Удо ди Фабио посочва на свой ред, че германската конституция не е създадена, за да осигурява защита на всички хора по света, като им разрешава да влизат свободно в страната. Държавата трябва незабавно да възстанови контрола по границите си, призовава той. А Михаел Бертрамс, бивш председател на Конституционния съд в провинция Северен Рейн-Вестфалия, обвинява канцлерката Меркел, че без разрешението на Бундестага "се е самоупълномощила" да позволи на стотици хиляди бежанци да влязат в страната.
Още миналия октомври хамбургският правист Райнхард Меркел обърна внимание на един друг аспект. В интервю за Дойче Веле той предупреди още тогава, че "скоро ще стигнем или до нови избори, или до референдум по темата за бежанците - защото досега никой не е питал хората какво мислят".
Всички тези съображения са отдавна известни. Но политиците, журналистите и гражданите, които ги споделят открито, рискуваха досега да бъдат обвинени в расизъм. Може пък сега тези висши представители на правовата държава да придадат с намесата си повече тежест на критиките.