Да започнем оттам, че в българските училища наистина има да се върши много, много работа. Защото на българските ученици им липсват: правопис, основни математически познания, обща култура, култура изобщо, политическа грамотност, нов поглед към идеализираната десетилетия наред българска история. Липсва им смислено обучение по музика, любов към пеенето и музикалните инструменти, липсва им отношение към изкуството, липсват им елементарни познания по философия. А това, което никак не им липсва, е агресия: виждаме го всекидневно в класните стаи и училищните дворове. Военното обучение – да ме прости г-н Каракачанов – е точно това: обучение в агресия.
По-нататък. Какво точно ще учат учениците в тези часове? Да сглобяват и разглобяват автомат "Калашников" или пък "Хеклер и Кох"? Как да лягат по корем с глава в обратната посока на експлозията, когато гръмне атомната бомба? Или как да нахлузват противогаз за три секунди и после да стоят с него цял учебен час? Честно, г-н Каракачанов, защо трябва да се занимаваме с такива нелепици? Училището е цивилно място, където децата трябва да усвояват ценности, а не оръжие, училището (поне на теория) е люлка на знанието и хуманизма, а не на военщината и агресията. Но може би трябва да се поучим пак от Русия, където децата търчат с калашници по баирите в рамките на т.нар. "патриотично възпитание"?
И накрая: от кого точно ще се отбранява България в момента? Кой иска да я напада? Нима трябва мозъците на децата да се възпаляват с безпочвени страхове и с любов към оръжието?
Но може би министърът на отбраната просто иска от първия ден да привлече внимание с активността си. И понеже очевидно не може да оправи бързо ръждясалата, тромава, безпарична и неефикасна българска армия, той започва с най-лесното: смехотворни военни паради и милитаризиране на училището.
Министърът бил умен и начетен човек, говори се. Нека да го покаже.