Дали не подписа собствената си присъда?
Дали историята наистина се повтаря? Между случващото се с Ангела Меркел и с двама от нейните предшественици могат да се открият поне два паралела:
Паралел първи: с Вили Бранд, който на 7 декември 1970 с падане на колене се поклони пред паметта на жертвите от Варшавското гето. Днес този негов жест е влязъл в историята като символ за политиката на разведряване, която водеше правителството му. Но падането на колене изобщо не е било планирано, обясни по-късно самият Бранд: „Почувствах, че не е достатъчно просто да сведа глава.”
Спонтанен импулс
Следвайки подобен спонтанен импулс преди три седмици Ангела Меркел покани в Германия всички бежанци, които в онзи момент страдаха от ужасните условия в Унгария. И също като Вили Бранд преди това не беше обсъдила въпроса с никого. Просто го стори, понеже чувството – а може би съвестта? – ѝ говореха, че така повече не може.
Днес малцина си спомнят, че през 1970 много от съвременниците на Бранд не одобриха жеста му. „Уместно ли беше Бранд да коленичи?” попита влиятелното списание „Шпигел” и предложи отговора на общественото мнение: 41% от германците смятаха жеста за уместен, но 48 на сто го бяха възприели като пресилен. Тоест, положителната оценка, съзнанието, че това е бил „исторически жест”, дойдоха едва по-късно. Година, след като падна на колене пред паметника на жертвите от Варшавското гето, Вили Бранд получи Нобеловата награда за мир. По онова време във ФРГ се водеше изключително остра дискусия за източната политика на правителството, така че мнозина германци изобщо не разбраха и не приеха награждаването на Бранд. Дали пък и Ангела Меркел не се надява да й се обадят скоро от Нобеловия комитет?
Паралел втори: мъчителните икономически реформи, които въведе Герхард Шрьодер. Ако днес попитате защо Германия в момента е икономически по-добре от всички останали европейски страни, експертите в един глас ще отговорят: „Благодарение на реформите, които наложи кабинетът на Шрьодер през 2003-2005 година.” Оттогава насам възникнаха милиони нови работни места, икономиката е в непрестанен подем, данъчните постъпления непрекъснато растат. Тогавашното правителство от социалдемократи и зелени превърна Германия от „болния човек на Европа” в истински локомотив за целия континент. Парадоксалното е, че двете по-десни партии, ХДС и СвДП сами не събраха смелост да проведат такива решителни реформи, а днес отдават дължимото на социалдемократа Шрьодер.
Комплименти от политическия съперник
Но лично Шрьодер преживя същинска трагедия. Реформите снижиха рейтинга му и той изгуби изборите срещу Ангела Меркел. Защото тъкмо онези, които най-гръмогласно хвалят реформите на Шрьодер, всъщност никога не биха гласували за социалдемократите. И обратното: реформите на Шрьодер внесоха тежък разкол в собствената му ГСДП, от който социалдемократите не са се съвзели и до ден-днешен. Днес най-вече християндемократите недоволстват от политиката на Ангела Меркел в кризата с бежанците. За нейна беда, похвалите и комплиментите идват от „неправилната” страна – от левите партии. Защото едва ли тъкмо твърдият електорат на ХДС посрещаше с ръкопляскания бежанците по германските гари.
Общото в двата исторически примера е следното: както Бранд, така и (дори по-бързо) Шрьодер скоро след това изпаднаха в криза на властта си като канцлери. Кризи, които се изразяваха най-вече във вътрешнопартийни напрежения, в остри изказвания и в провокативни изяви на съпартийци. Днес виждаме същото.
Кризата се задава?
Лидерът на управляващата партия ХСС Хорст Зеехофер демонстративно покани Виктор Орбан, който непрекъснато критикува Меркел - а този жест е също толкова нелоялен, колкото бяха и задкулисните интриги на един виден социалдемократ срещу тогавашния канцлер Вили Бранд. Герхард Шрьодер пък навремето арогантно пресече критиката на своите съпартийци с прочутото си „И точка по въпроса!”. Нещо подобно стори и Меркел миналата седмица, когато каза пред парламентарната фракция на ХДС: „Все ми е едно дали аз съм виновна за притока на бежанци или не – важното е, че те вече са тук!” Очевидно нервите на канцлерката са опънати до краен предел.
Да, всичко това са само исторически сравнения. Но ако допреди няколко седмици социалдемократите дискутираха кой може да се изправи срещу Меркел на следващите парламентарни избори, сега изведнъж нещата се промениха. В светлината на кризата с бежанците за най-могъщата жена на света сякаш се задава „Залезът на боговете”. Открит остава единствено въпросът дали ще се оттегли още по време на мандата си (като Вили Бранд) или пък ще изгуби следващите избори (като Герхард Шрьодер)?