Да живееш в пещера

Яркочервени домати, изкусителни зелени аспержи и съвсем пресни патладжани - това ще е вечерята на 30-годишната испанка Беа. За тях тя не е платила нито цент. Намерила ги е в една от кофите за боклук на борсата в Гранада. Всички те са съвсем пресни - търговците са изхвърлили продуктите, които са паднали от щайгите и поради тази причина не бива да се продават. А това е добре дошло за Беа и другите като нея.

Веднъж седмично 30-годишната испанка пътува с автобуса до борсата и взима от контейнерите толкова, колкото може да носи. В повечето случаи това са зеленчуци, които не се развалят толкова бързо. А ако иска риба или месо, Беа просто пита по щандовете дали не им е останало нещо излишно - и понякога щастието ѝ се усмихва.

От двустайното жилище до пещерата

Беа е от Мадрид. Иска да работи като учителка. Следвала е изкуствознание в Италия, дипломирала се е в Рим. А след това е прекарала две години в Берлин, където работила в заведение за бързо хранене. В един момент се върнала в Испания и издържала всички изпити, необходими за упражняването на учителската професия. Тогава обаче настъпила кризата и намирането на работно място се оказало доста трудно начинание.

Днес Беа живее в пещера. За Гранада това не е никак необичайно. В покрайнините на града мнозина живеят в пещери - без ток и вода, като незаконни собственици на вековните планински кухини. Причините за избора им са различни: сред обитателите на пещерите има аутсайдери, решили се умишлено за този начин на живот; бежанци от Африка, търсещи убежище; просяци, които нямат къде другаде да живеят. Беа, която преди не е и помисляла, че ще се наложи да напусне уютното си двустайно жилище в Мадрид, обвинява за това държавата - макар че първоначално тя е избрала да живее в пещерата не поради бедност, а от авантюристични подбуди.

За любовта и бедността

Преди три години - по време на посещението на един театрален курс, Беа се залюбила с един особняк, който живеел именно в пещера. Тя се пренесла при него, след което обаче връзката се разпаднала и той я напуснал - и нея, и пещерата, в която сега Беа живее сама. 30-годишната испанка няма никакви надежди за бъдещето. "Не мога да си намеря работа. Места за преподаватели просто няма. А работещите биват масово уволнявани. С моята професия нямам никакви шансове", казва Беа.

Понякога тя все пак успява да намери временна работа - през лятото е работила няколко семици по прибирането на реколтата във Франция, а с парите си купила книги и едно зелено соларно радио, което ѝ помага да не се чувства толкова сама.

А дали Беа има цели и мечти? Не много. "Мечтая един ден да печеля пари, да ремонтирам къщата си и да отглеждам сама нужните ми зеленчуци и плодове. Искам и да създам семейство", отговаря тя. Засега обаче Беа не иска да променя начина си на живот, не иска да се връща в големия град. Покрай кризата Беа просто е изгубила вяра в държавата.