Няма нищо по-лесно от това! Изтегляме всички германски войници от Инджирлик и от Турция, за да натрием носа на деспота Реджеп Тайип Ердоган и да му покажем, че няма повече да търпим никакви негови заплахи и провокации!
Но да се действа с инат и припряност винаги е грешно. Вярно е, че Ердоган провокира, където и когато може. Вече за втори път не разрешава на германски депутати да посетят войниците на Бундесвера в Инджирлик, арестува двама германски журналисти, не се притеснява и да сравнява действията на германските власти по повод конституционния референдум в Турция с хитлеристките методи. Трудно е наистина да се преглътне всичко това.
Все пак става дума за ИД, а не за Ердоган
Но надеждата умира последна. Сега е нужно да останем твърди, да продължим да преговаряме и да държим на правото си да посещаваме нашите собствени войници. Имаме всички основания за това – та нали Бундесверът е парламентарна армия. Германските депутати бяха тези, които през есента на 2016 година дадоха съответен мандат за мисията на Бундесвера. Целта бе да се сложи край на зверския терор на ИД, който отне живота на стотици хиляди хора и прокуди милиони от родните им места. Тъкмо това трябва да ни мотивира и занапред да залагаме на дипломацията, колкото и да е трудно понякога.
Външният министър Зигмар Габриел е направо отчаян. В момента той се надява на помощ от САЩ и заплашва Турция, че ще прекрати и втората мисия на Бундесвера край Босфора. По време на посещението си във Вашингтон явно му е била обещана американска дипломатическа помощ за решаването на германско-турския спор. Това никак не е за подценяване – САЩ все пак са неоспоримият лидер в рамките на НАТО. Турция и Германия също са членове на Алианса. НАТО си остава свързващото звено между двете държави и е добре, че го има. Добре също, че искането на Зелените и Левите за незабавно изтегляне на 260-те германски войници от Инджирлик не получи мнозинство в Бундестага. Защото това би означавало ИД да извоюва косвен успех.
Меркел да разговаря с Ердоган без заобикалки
В момента се търси алтернатива на военната база в Инджирлик. Министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен вече сондира възможностите в Йордания. Но преместването на германските военнослужещи би било свързано с огромни разходи. Има и още един неблагоприятен фактор - за разлика от Турция, Йордания не членува в НАТО.
Става повече от ясно, че съществува само едно-единствено добро решение: да се разговаря с турската страна. И тези преговори трябва да се водят дотогава, докато не се постигне задоволителен резултат. През седмицата в Брюксел ще се проведе Среща на върха на страните от НАТО. Говори се, че в рамките на форума германската канцлерка Ангела Меркел ще има неофициална среща с неотстъпчивия турски президент Ердоган. Редно е Меркел да разговаря с него твърдо, без заобикалки. А иначе ни остава само едната надежда, че решението на спора все пак е възможно.