Да остарееш в България

Демографските разчети показват, че застаряването на българското население е повлияно преди всичко от емиграцията на млади хора и от стремителния спад на раждаемостта. „Страната е по средата на един от най-впечатляващите демографски преходи в света. Според прогнозата на ООН, към 2050 година българското население ще се е свило до 5,5 милиона души, което може да се окаже най-големият демографски срив в историята“, се посочва в наскоро излязъл доклад на Световната банка, озаглавен „Перспективи пред здравословното, активно и проспериращо остаряване в Европа и Централна Азия“. Сред черните демографски рекорди на България е регистрираният през 1997 година най-нисък коефициент на фертилност от 1,09 деца на жена през целия детероден период, посочва докладът. Единственото увеличение на раждаемостта в България през последния четвърт век е свързано с феномена „деца раждат деца“, гласи едно от обобщенията в доклада на Световната банка.

Последиците

Най-големият дългосрочен проблем, свързан със стареенето, е намаляването на дела на хората в икономически активна възраст. Към 2050 година хората на възраст над 65 години ще съставляват около една трета от населението на България. И независимо от вдигането на пенсионната възраст, разходите, свързани с увеличаващия се брой пенсионери, ще растат по-бързо от средствата, които се пестят в системата на образованието заради намаляващия брой ученици и студенти, отчитат експертите на банката.

Предизвикателствата

Успяла да остарее преди да забогатее, България е изправена и пред друг проблем - развитието на социално-лечебна мрежа за осигуряване на дълготрайни грижи за най-възрастните хора. По данни на Световната банка България е на последно място в Европа по дял на средствата, отделяни за грижи и подпомагане на старите и безпомощни хора. За тази цел понастоящем се заделят едва 4% от бюджетите на здравеопазването и социалните грижи, което е в пъти по-малко в сравнение със стойностите в Западна и Централна Европа.

Здравният експерт проф. Божимир Давидов обяснява плачевната ситуация така: средствата за дългосрочни грижи се хвърлят в изграждането и поддържането на огромна система от всевъзможни болнични заведения. „На Запад извънболничната помощ поема 40 до 60% от работата на здравеопазването, а в България е точно обратното. В страната и досега нищо не е направено по стиковането на дейността на здравеопазването и социалните грижи. Изписваните от болниците бедни и самотни стари хора често остават без всякаква подкрепа. Нерядко по “хуманни съображения” те се превръщат в редовни пациенти на многобройните провинциални болници, които използват ситуацията за изсмукване на средства от Здравната каса. На Запад тези системи са строго обвързани и има регламенти как социалните служби да поемат без прекъсване грижите за безпомощни възрастни пациенти, без това да утежнява болничните бюджети. В България има много здравно неосигурени хора, но социално осигурени са всички“, посочва проф. Давидов.

Раздвижване?

Експертът добавя, че все пак има леко раздвижване. От миналата година Здравната каса е приела да реимбурсира три клинични пътеки за дълготрайни грижи за терминално болни, както и за страдащи от тежки и хронични заболявания пациенти, каквито са повечето най-възрастни хора. Идеята е в рамките на продължаващото лечение и рехабилитация Касата да поема всички разходи за лекарства, консумативи и изследвания. Как точно ще се случи това с оглед на състоянието на българското здравеопазване, е въпрос, на който проф. Давидов не може да отговори. На здравноосигурените възрастни хора той препоръчва да потърсят по категоричен начин правата си от българските институции.

Казано накратко: България ускорено „побелява“, но няма обмислена държавна политика по проблемите на стареенето. И вместо да извлича поуки от грешките на другите, тя навярно отново ще се учи от своите собствени. Също както в приказката за умния и глупавия, от която знаем, че умният прави всеки ден нова грешка, докато глупавият повтаря все една и съща.