"Да си вземем и Аляска!"

"Бях направо шокирана", повтори на няколко пъти една моя позната, която наскоро участвала в изследване на една от водещите руски социологически агенции. Целта на проучването била да се научи какво мислят московчани за родината си и за света. Анкетираните жители на столицата били висшисти на възраст от 30 до 45 години - тоест, хората, с които в най-голяма степен се свързват надеждите за светлото бъдеще на страната.

Голямата им мечта

Ако обаче вземем предвид резултатите от проучването, бъдещето на Русия не изглежда никак светло. Защото мнението на участниците в това изследване не се отличава особено от това, което показват по руската държавна телевизия: основните врагове на Русия са, естествено, Украйна и Америка; основното достойнство на държавата е "другите да се страхуват от нея"; а най-голямата радост - Русия да разширява територията си. Участниците били помолени да обрисуват най-положителния според тях сценарий за развитието на Русия в най-близко бъдеще. Почти всички анкетирани заявили, че голямата им мечта била Русия да си вземе обратно Аляска. Или както казала една от запитаните: "Като присъединим и Аляска, рибата у нас ще поевтинее значително".

След това участниците в проучването били помолени да нарисуват символ, с който свързват определени държави. С Украйна никой не срещнал проблем: сред предложенията имало гранясала сланина, свастики или пък свирепи лица с увиснали мустаци. А Америка била изобразена най-често във войнствена поза с най-различни оръжия и боеприпаси. Но когато дошло време да изберат символ, с който свързват собствената си държава, участниците в изследването се затруднили сериозно: няколко души нарисували дом, но повечето не успели да измислят нищо. Именно това е най-забележителният резултат от допитването - младите и образовани руснаци не могат да опишат страната, в която живеят. "Излиза, че не знаем кои сме", коментира по този повод моята позната.

В средата на февруари руското Министерство на туризма обяви конкурс за рекламно лого и девиз на Русия. Предишното лого представляваше синьо-червен надпис "Моя Русия", придружен от призива "Открий Русия!". Но макар да представя Русия като страна на неограничените възможности, този слоган също не дава отговор на въпроса как руснаците виждат страната си.

"Боядисай си оградата!"

"Що е то Русия" искаше да научи през 1990-те години и група съветници на тогавашния президент Борис Елцин, който ги натовари с тази задача, защото желаеше да узнае дали в обществените дискусии се откроява нещо, което би могло да помогне за формулирането на "идея за Русия", както се изразяваше самият Елцин. След като обобщили и анализирали всичко по-важно за тогавашното руско общество, експертите формулирали следния девиз: "Боядисай си оградата!". Идеята им била да призоват хората да поемат отговорност за собствения си живот, започвайки от малките неща. Само че по онова време обществото не изпитваше потребност от някаква обединяваща идея. Повечето хора бяха заети с нагаждането към новите условия, а една далеч по-малка част от руснаците се наслаждаваха на новите свободи и очерталите се пред тях безгранични възможности.

Концепцията за "национална идея" стана отново актуална след идването на Путин на власт. При това думата "идея" все по-често се разбира като синоним на "идеология". През последните 10 години, и особено след завръщането на Путин в Кремъл през 2012, държавната телевизия, Министерството на културата и другите държавни и свързани с държавата институции активно насаждат новата стара теза за Русия като обсадена крепост.

Според тази концепция, интересите на държавата винаги са над интересите на обществото, а всяка критика към държавната власт се тълкува като национално предателство. Успешното прокарване на тази концепция е факт - достатъчно е да припомним резултите от цитираното по-горе проучване. В същото време обаче множество допитвания показват, че руснаците се доверяват само на най-близките си хора, почти не участват в доброволчески и благотворителни дейности и нямат абсолютно никакво доверие в държавните институции, с изключение на президента и армията.

Излиза, че в постсъветската епоха, продължаваща вече 25 години, руското общество така и не съумява да формулира за себе си някаква привлекателна идея за своето настояще и бъдеще. Патерналистичното съзнание на мнозинството руснаци още дълго ще им пречи да осъзнаят, че сами трябва да боядисат оградата си, а не да се надяват все на държавата.

Националните идеи узряват бавно. Една малка част от руснаците вече успяха да боядисат оградата си. При това не само веднъж. Въпросът е кога техният пример ще стане заразителен и за мнозинството руснаци.