Да спасим тоалетната!

Почти излишно е да се посочва колко сериозни могат да са последиците за здравето и качеството на живота. Най-актуалният пример е Хаити. След земетресението през януари холерата порази малката островна държава. Лошата хигиена във временните убежища затруднява хуманитарните организации да спрат разрастването на епидемията. Според последните данни на ООН, над 900 души са починали вследствие на остро разстройство, а 12.000 пациенти са в тежко състояние.

На всеки 15 секунди умира по едно дете...

Още преди земетресението, в Хаити не е имало добре функционираща канализация, а в сегашните временни подслони тя липсва изцяло. В повечето случаи там са поставени малки химически тоалетни, но те също не дават възможност да се поддържа добра хигиена, а това е основната предпоставка за ограничаване на холерата.

Ситуацията с хигиената е застрашителна и на други места. На всеки 15 секунди някъде по света умира по едно дете вследствие на лоша хигиена - това прави общо 5.000 деца на ден! На практика от разстройство умират пет пъти повече малолетни, отколкото от СПИН. Най-катастрофални са условията в страните южно от Сахара, където близо 70% от хората нямат достъп до хигиенизирани тоалетни. В Индия пък става дума за 650 милиона души. Малко повече от половината от всички индийци нямат тоалетна в дома си, нито пък възможност да си мият ръцете под течаща вода.

Европейското решение - всичко друго, но не и мъдро

Разбира се, и "европейското решение" не може да се нарече най-мъдрото, защото екскрементите се отмиват с най-ценната суровина: питейната вода. Тъй като в повечето европейски страни няма недостиг на питейна вода, това решение засега е лесно практикуемо. От енергийно-икономическа и екологична гледна точка обаче това не е правилно. Експерти смятат, че е дошло време за нов тип санитарна система, при която човешките екскременти се отделят. После урината би могла да се ползва като естествен тор в земеделието, а фекалиите да се компостират.