Два въпроса след българския евровот

Предварителните прогнози за това кои български партии ще изпратят свои представители в Брюксел в общи линии се потвърдиха. Но се провалиха в определянето на дистанциите между тези партии. Основната причина е в катастрофалния спад на подкрепата за БСП. Както се очакваше, ГЕРБ спечели първото място, но с много по-голяма преднина от прогнозираното. На ДПС пък не му достигна съвсем малко, за да изпревари социалистите и да стане втора политическа сила. Раздвижването в съотношението на силите обаче не прави решението на българското политическо уравнение по-лесно. Главно заради появата на нова, при това променлива величина.

Само преди броени месеци самото допускане, че партията на Николай Бареков, а и самият той, ще влязат в Европейския парламент, звучеше за мнозина като виц. За пореден път обаче значителна част от българските избиратели показаха, че са готови да влязат в капана на популизма. И така превърнаха вица в действителност. По добре познат начин на сцената бе пуснат поредният „нов” актьор. Каква ще е неговата роля, ще зависи от създателите му, които ще очакват възвръщаемост от тази своя огромна пряка финансова инвестиция.

Въпрос първи: Нов парламент? Ново правителство?

Изборите излъчиха 17-те български представители в Европейския парламент, но не дадоха отговори на двата основни въпроса, свързани с политическото бъдеще на страната.

Първият от тези въпроси, краткосрочният, е дали има ново съотношение на силите, което да наложи провеждането на предсрочни парламентарни избори и да доведе до радикална промяна в управлението. Резултатите, както се очакваше, дават достатъчно основания и на двете страни - и на управляващите, и на опозицията - да твърдят, че се потвърждава тяхната гледна точка.

Лидерът на ГЕРБ има основание да се похвали, че е „бил БСП и Станишев за осми път”, че партията му дори и в опозиция, подложена на атаки, кражба на електорат и депутати, не само остава първа политическа сила, но дори подобрява резултата си в сравнение с евроизборите през 2009 година. Само че претенциите на ГЕРБ за предсрочни избори и участие във властта звучат донякъде „дежурно” и не много по-убедително, отколкото през миналата година.

От друга страна, както можеше да се очаква, въпреки тежкото си поражение БСП с лекота намира „опорни точки”, за да твърди, че промяна не се налага и днешното правителство може и трябва да продължи да управлява: отливът на гласове е заради отцепилата се формация около бившия президент Първанов; изборите бяха европейски, а не национални; ако вотът бе „наказателен” за управлението, активността щеше да е много по-висока; а и така или иначе двете управляващи партии, взети заедно, получават повече гласове от ГЕРБ.

Същевременно изборните резултати повишиха до такава степен „акциите” на ДПС, че движението има основание да поиска още по-голям дял от властта, което пък може да удължи живота на днешното управление.

Освен това резултатите от изборите могат да укрепят днешното твърде крехко парламентарно мнозинство. Защото крепящата го досега „патерица” - „Атака”, вероятно ще бъде много по-сговорчива, поне на първо време. Цената ѝ падна драматично - заради електоралното ѝ сгромолясване, дължащо се очевидно на подкрепата ѝ за правителството и на съпътстващите я политически „пируети”. Това сгромолясване прави едни скорошни избори твърде опасни за тази партия, тъй като със сигурност биха я оставили извън следващия парламент.

Всичко това съвсем не означава, че такива избори няма да има. Зависи какво ще преценят създателите на новия потенциален политически балансьор - партията на Бареков. Всъщност, чрез него политико-корпоративните интереси, стоящи и зад днешното управление, получават повече опции за действие и контрол върху властта, тъй като ще могат да го насочват натам, накъдето им е изгодно. Той от своя страна с лекота може да вземе всеки завой ("бях десен, а сега вече съм ляв").

Въпрос втори: България в Европа или...?

Вторият голям въпрос на тези избори, дългосрочният, бе дали България ще продължи по европейския път или ще се отклони от него. След като предизборната кампания наклони силно везните към второто, изборните резултати дадоха основание на мнозина да твърдят, че антиевропейските сили са претърпяли тежко поражение.

Наистина, техният „ударен отряд” - открилата кампанията си в Москва партия „Атака”, не получи достатъчно доверие, за да изпрати свои депутати в Брюксел.

Наистина, освен партия ГЕРБ, която напоследък се придържаща строго към европейско поведение, свой евродепутат най-вероятно ще има и Реформаторският блок, който очевидно е най-последователно проевропейската политическа сила, с най-ясна програма за реформиране на страната по европейски и единствената, поставила на преден план в кампанията си важни за България въпроси на европейската политика. И все пак, въпреки относителния успех на Реформаторския блок, изборите по-скоро потвърдиха печалната истина, че тук програмите, интелигентността и нормалността не се котират особено високо.

Изводът, че проевропейското начало е спечелило изборите може да се окаже прибързан. Не само защото гласовете за многобройните, сходни с „Атака”, обитатели на съблазнителната антиевропейска и националистическа политическа „ниша” са сумарно доста повече. А и защото, както показа предизборната кампания, в антиевропейския лагер с лекота може да се впише и БСП с реториката си и с позицията си по разделителни въпроси като кризата в Украйна, ролята на Москва и санкциите срещу нея, българската и европейската енергийна независимост от Русия. Най-ясните знаци бяха изгарянето на европейското знаме и продиктуваният от Москва законопроект за „Южен поток”, решаващата битка около който тепърва предстои.

За разлика от БСП, по много въпроси ДПС заема по-последователни европейски позиции. Но си мълчи за руските проекти в България (очевидно като част от вътрешното разделение на властта и на политическия бизнес). А и дори само демонстративната номинация на фигура като Делян Пеевски предизвиква силни съмнения относно устойчивостта на европейските позиции както на партията, така и на България.

И накрая - антиевропейски гласове от различни посоки със сигурност формират в значителна степен изборния резултат на „новия” политически играч. Защото една от основните крепости и опори на антиевропейското мислене е именно популизмът, за който знаем, че е несъвместим с жизненоважните за България европейски реформи. Негов ярък представител е именно бившият телевизионен водещ, който раздава безплатни кебапчета и таблети, обещава всичко на всички и плаче за бедните заедно с богатите си приятели. От интереса на спонсорите и създателите му ще зависи в каква посока ще бъде насочен - дали ще продължи да заема позата на европейски политик или ще възстановява НРБ.