Два на нула за улицата

Коментар на Еми Барух:

В България медиите определено не попадат в списъка на “рисковете и заплахите за сигурността и стабилността в страната”. Ако се замислим обаче за тяхното посредничество в публичните диалози, ще открием колко съществена е ролята, която изиграха те за днешната политическа и социална криза.

Превърнати в инструменти на властта, те допринесоха най-много за изкривената картина, която поднасяха както на политиците, така и на своята аудитория. Медиите превърнаха примитивния изказ и назидателното високомерие на персонифицираната власт в модел за подражание. А покорните чиновници - в еталон за поведение.

Един престъпен заговор

Най-отдолу - невидими за репортерите - забелязваме уплашените хора, които години наред се оставяха да бъдат безогледно манипулирани от Борисов. Сега обаче разбунтуваната улица показа, че не е готова да вярва безрезервно на гласовитите медии.

Вчера, може би за първи път от началото на протеста, варненци се осмелиха да скандират срещу “лидера на организираната престъпност” - икономическата групировка ТИМ. Разбунтуваната улица попита: къде бяхте вие, български журналисти, докато тимаджиите увеличаваха влиянието си и действаха безнаказано? Кои от най-гласовитите национални медии се осмелиха да разследват тази групировка, подчинила половин България? Мълчание...

Медиите трябваше да интерпретират света, в който живеем, да показват на хората какво се случва в институциите и да задават на властта въпросите, които вълнуват гражданите. Вместо това най-гласовитите се превърнаха в инструменти за манипулация, в платени рекламни агенти на мощните групировки, в търговци на влияние, в мистификатори. И не заради лъстивия маниер, с който премиерът съблазнява суетата на българската журналистика. А заради един елементарен и престъпен заговор между банкери, политици и бандитити, които създадоха медиен картел - удобен инструмент за политически рекет и изнудване.

Това, което предстои

Тиражните медии се самоопределиха като носители на публичния интерес и фактически подмениха дневния ред на обществото по един тенденциозен и последователен начин. Подвеждайки систематично своята аудитория, те лишиха читателите, слушателите и зрителите от правдив мащаб на показваната картина, от достоверен разказ за българското всекидневие.

Днешният гняв на протестиращите е първият опит на хората да воюват за собствената си държава - закъсняла заявка за участие в българската публичност. Предстои им да научат кои са демократичните инструменти, с които могат да си служат. Предстои им също така да се научат как да ги употребяват.

На тиражните български медии им предстои същото. Нека си спомним: България се срина до абсолютното дъно в Европа по свобода на словото. След Намибия, Кабо Верде, Гана и Суринам...

В днешното упражнение по демокрация улицата води пред медиите с 2:0.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел