Две минути до края на света

Doomsday clock - така се нарича в оригинал този часовник, който отброява минутите до края на света. Създаден е още през 1947 година, когато стрелките на часовника са показвали 12 без 7. Оттогава насам специален екип от учени, сред които и цял отбор Нобелови лауреати, се събира всяка година, за да реши дали стрелката трябва да бъде изместена по-близо или по-далеч от 12 - часа хикс, в който ще настъпи краят на света.

През 1947 година, когато е създаден "Часовникът на апокалипсиса", посланието на учените гласи, че ако човечеството не престане да размахва ядрени оръжия и продължи да опустошава планетата, гибелта му е гарантирана.

Заради Тръмп

А днес? Днес часовникът показва, че вече е 12 без 2. Положението, следователно, е наистина сериозно. Толкова сериозно, колкото е било през 1953 година - след първите опити с водородна бомба. Но тъй като в годините след това разумът и усилията по разоръжаването все пак надделяват, стрелката е върната назад. Откакто обаче американският президент се казва Доналд Тръмп, часовникът на учените очевидно тиктака все по-бързо. И ето, че тази година отброява само две минути до края на света.

Не е трудно да отгатнем кои са причините за тази апокалиптична прогноза: непредвидимият севернокорейски лидер, реториката на Вашингтон, търканията около ядреното споразумене с Иран, застрашаващата ни климатична катастрофа. А и с информационното общество нещата не вървят никак добре. С други думи: ако някой е очаквал да чуе добри новини на пресконференцията, на която учените представиха тазгодишното положение на стрелките, определено е останал разочарован. "За пръв път от много години насам между Русия и САЩ не се отваря и дума за ядрено разоръжаване", заяви на пресконференцията професор Шарън Скуасони от университета "Джордж Вашингтон". А физикът Лорънс Краус даде ясно да се разбере, че вече започва да губи търпение. "Ако нашите правителства не пристъпят към действия, ние, гражданите, трябва да вземем нещата в свои ръце".

Но какво точно можем да направим? На първо място може би да не избираме неуравновесени хора на високи държавни постове. Няма да е зле също така най-сетне да си отворим устата, да протестираме, да се ангажираме. В противен случай ни остават само две минути, поне според прогнозата на учените.

Последните 120 секунди

И така: последните 120 секунди. Какво прави човек в една такава ситуация? Търси къде да се скрие? Запасява се с хранителни продукти? Или може би преглежда още веднъж апокалиптичното произведение на Карл Краус "Последните дни на човечеството"?

И понеже всичко това звучи наистина страшно и в мислите си вече сме се втурнали да бягаме някъде в Космоса, може би ще ни помогне да си спомним за г-н Армстронг. Но не за астронавта Нийл Армстронг, а за певеца Луис Армстронг, завещал ни тези чудесни редове от своята песен "What a wonderful world":

I see trees of green, red roses too

I see them bloom for me and you

And I think to myself: What a wonderful world.

Странно, че навремето СиЕнЕн пускаше точно тази песен, докато показваше кадрите с американски войници в Ирак, изпратени на лов за Саддам Хюсеин. Но това е съвсем друга тема...