Децата на президентите

Преди 23 години Джордж Буш младши, първородният син на тогавашния американски президент, вероятно доста се е съмнявал в шансовете си за успех. 41-годишният тогава Буш заръчал на Дъг Уед, един от личните асистенти на баща му, да изготви доклад за съдбата на децата от Белия дом. Уед бил задължен да не издава никаква информация за поръчката на Буш младши.

След броени седмици докладът бил готов. От 44-те страници ставало ясно, че успелите президентски чеда се броят на пръсти. Много от отрочетата на американските президенти не били постигнали нищо, страдали от величието на бащите си и се простили твърде рано с живота си. Тези факти уплашили Джордж У. Буш до такава степен, че той наредил всички копия на доклада да бъдат унищожени. По онова време той все още не бил постигнал никакви политически успехи и дори не предполагал, че един ден ще го сравняват с Джон Куинси Адамс - единствения дотогава президентски син, станал също държавен глава на Съединените щати. Братята на Джон Куинси Адамс обаче не били такива късметлии - и двамата станали алкохолици. Същата съдба сполетяла и един от тримата му синове. Вторият му син пък се самоубил. А дъщеря му починала от рак на гърдата.

Злокобната 1773 година

По онова време вече мнозина били убедени, че над президентските чеда тегне тежко проклятие. До ерата на Юлисис Грант (президент на САЩ от 1869 до 1877) продължителността на живота на президентските деца била с около 12 години под нормата за онова време. Така например седмият американски президент Ендрю Джаксън (1829 - 1837) надживял и трите си деца. И Ейбрахам Линкълн погребал трима от четиримата си синове. Белият дом донесъл късмет само на първородния му син - Робърт Тод Линкълн станал посланик, а по-късно и министър на войната.

Твърди се, че проклятието връхлетяло президентите още в далечната 1773 година - 16 години преди Джордж Вашингтон да стане първият президент на САЩ. На 19 юни 1773-та единствената дъщеря на генерал Вашингтон, 17-годишната Патси, починала от инфаркт.

Митът за проклятието, което преследва президентските деца, възкръсва за последен път през 1999 година, когато при самолетна катастрофа загива 38-годишният Джон Ф. Кенеди младши. Оттам нататък нещата вървят горе-долу добре - поне що се отнася до смъртните случаи. Челси Клинтън например има доста повече късмет от споменатите дотук президентски деца, но пък и тя не може да се похвали с кой знае какво. Години наред Челси страда покрай любовните афери на баща си и избягва всякакво медийно внимание. Преди една година обаче тя отново се появи в медиите - този път като телевизионна репортерка.

А Малия и Саша?

Дали сега дъщерите на Обама се притесняват за бъдещето си? Когато излязат от Белия дом, Малия ще е на 18, а Саша на 15. Те ще запомнят годините във Вашингтон най-вече с лъскавите лимузини и скъпите приеми. А пък и майка им бди зорко над тях - Фейсбук е табу, а в 22 часа поне малката Саша задължително е вече в леглото.

По всичко изглежда, че дъщерите на Обама имат по-добри шансове за успех от Пати Дейвис, например. Първородната дъщеря на Роналд Рейгън бяга от семейството си с един рокмузикант, разсъблича се за "Плейбой" и публикува книга, разкриваща тайните на семейството й. В този смисъл Пати Дейвис може да служи като предупреждение за всички Първи дами на САЩ: мили президентски съпруги, грижете се добре за децата си. В противен случай те може и да си отмъстят.

АГ, ВО, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел