Деца за Хитлер: Така са били възпитани поколения германци
21 януари 2019"Най-добре е детето да бъде оставено само в стаята си, а започне ли да плаче или да крещи, игнорирайте го. В никой случай не го вдигайте на ръце, не го носете и не го слагайте в скута си, нито пък се опитвайте да го успокоявате. Защото детето много бързо ще разбере, че трябва сáмо да се разреве, за да се притече някоя състрадателна душа на помощ. Скоро след това то ще свикне, че това е негово право - край на спокойствието. Така се създава един малък и безмилостен домашен тиранин."
Тези съвети за възпитанието на малките деца са публикувани през 1934 година в книжката "Германската майка и първото ѝ дете" от лекарката Йохана Харер. Навремето нейните книги са били истински бестселър в Германия. И в следвоенния период те са били настолно четиво в редица германски семейства. Тази философия е вършела отлична услуга на националсоциалистите. За да се възпитават добри войници и послушни изпълнители на заповеди, режимът на Хитлер е изисквал от майките да не създават емоционална и физическа привързаност между тях и децата им, пише в тази връзка седмичникът „Ди Цайт“.
"Бебето като тиранин, чиято воля трябва да бъде прекършена" - така Йохана Харер е гледала на децата. Последиците от подобно отношение могат да се видят и днес. Някои учени, лекари и психолози смятат, че голяма част от познатите психически заболявания могат да бъдат обяснени с това съзнателно наложено незачитане на децата и техните потребности.
"Обграждането на детето с нежност го прави мекушаво"
„Грижите за децата трябва да се свеждат само до основното - да бъдат хранени, къпани и повивани. Всичко останало, от което малките се нуждаят, е да бъдат оставени на спокойствие“, съветва Харер. Тя разглежда само физическите аспекти, но игнорира напълно психическата страна на въпроса и дори предупреждава да не се изпада в "маймунско възхищение" от децата: „ако детето бъде отрупвано с нежности, вкл. и от трети лица, това може да се окаже пагубно и да го направи мекушаво“, твърди авторката. Затова тя съветва германските майки да бъдат много внимателни и пестеливи в оказването на внимание. Тя отива и още по-далеч - препоръчва бебето да остане напълно изолирано през първите 24 часа след раждането му, а майката да му говори нормално, като на възрастен човек, а не да преправя гласа си гальовно. "Ако бебето се разплаче, оставете го да плаче - това ще заздрави белите му дробове и ще го кали", пише още Харер.
Нейните съвети са имали претенцията да са модерни и научно обосновани, но в действителност са били грешни и дори вредни, което до голяма степен е било известно още тогава, четем по-нататък в "Ди Цайт". Защото децата имат нужда от физически контакт, а Харер препоръчва той да се избягва почти изцяло. Този феномен си проличава и на много снимки от онова време: майките държат децата неестествено отдалечени от тялото си, така че физическият контакт да е сведен до минимум, и гледат към децата си, но не и право в очите им. Подобно отношение може да породи психически травми, коментира изданието. Екип от психолози от Франкфуртския университет по приложни науки в продължение на няколко години е изследвал хора, чиито първи години са преминали по времето на войната. Учените са установили неочаквано висока степен на лоялност към техните родители. "Липсата на каквито и да било конфликти също е знак за дълбоко разстройство в отношенията между деца и родители", казва по този повод психоложката Илка Квиндо, ръководителка на изследването.
Неспособни да изпитват чувства
Интересен експеримент са провели в университета "Тюлейн" в Ню Орлиънс, щата Луизиана: 136 румънски деца-сираци на възраст от шест месеца до 4 години са били разделени на две – децата от първата група останали в дома, а от втората били дадени на приемни семейства. Всички те били сравнявани с контролна група деца от региона, които се отглеждали от биологическите си родители. Децата от първите две групи показали сериозни езикови и поведенчески проблеми. Един експеримент установил например, че почти всяко второ дете от останалите в дома е било готово да тръгне навън с първия непознат човек, който му предложи това. Два пъти по-малко (24%) деца от групата на онези, които се отглеждали от приемни родители, били готови на подобно нещо - и едва 3,5 процента от децата, отглеждани в семействата си.
"Деца, които лесно могат да бъдат подмамени, които не мислят и не чувстват, са много удобни за нуждите на една война", казва по този повод германският психиатър и психотерапевт от Мюнхенския университет Карл-Хайнц Бриш. Той припомня, че също и в антична Спарта деца са били възпитавани в този дух със същата цел. Националсоциалистическият режим на Хитлер целенасочено е подкрепял д-р Харер, макар че тя не е имала никакво педагогическо или педиатрично образование: нейните съвети от книгата ѝ "Германската майка и първото ѝ дете" задължително са се изучавали в специални курсове, предназначени за "майките на Райха" (Reichsmütterschulungen). Само до април 1943 година през такива курсове са преминали най-малко 3 милиона германки. Освен това концепцията на Харер е била основата за възпитателната работа в детските домове и градини в Германия по онова време.
До края на войната съветите на Йохана Харер са издадени в тираж от 690 000 бройки - не без активната подкрепа на националсоциалистите. А заедно с второто преработено издание, вече изчистено от нацисткия жаргон, до 1987 година книгата "Германската майка и първото ѝ дете" е била купена от общо 1,2 милиона германци. Други произведения на Харер са "Мамо, разкажи ми за Адолф Хитлер" - антисемитска и антикомунистическа пропаганда под формата на приказка за деца, и "Нашите малки деца". След края на войната мюнхенчанката е интернирана за година и половина, а самата тя остава убедена привърженичка на националсоциалистите чак до смъртта си през 1988 година.
Каквито родителите, такива и децата
Деца, които са били възпитавани по този начин, предават въпросния поведенчески модел по-късно и на собствените си деца - до този извод стига екипът на Клаус Гросман от университета в Регенсбург, работил над множество проучвания за връзката между майката и детето. До подобен извод стигат и учени от Амстердамския университет, изследвали поведенческите особености на близо 5000 души.