Диалог по принуда

Американският президент Обама направи добре, че прояви въздържание преди гласуването и не даде израз на предпочитанията си. Добре, защото така или иначе преизбирането на Ахмадинеджад трябваше да се очаква, а евентуална похвала от Белия дом би унищожила шансовете на всеки кандидат още преди гласуването.

Има доста конфликтен потенциал за разграждане

Въпреки поредните антизападни тиради на Ахмадинеджад, той също е принуден да разговаря с външния свят, особено с Америка. Не по ядрения проблем, човешките права, ролята на жената и близкоизточния конфликт - "стандартните теми" на Запада, когато става дума за Иран. Ахмадинеджад иска да обясни на Обама как трябва да изглежда един нов свят.

Американският президент и западните му съюзници знаят отдавна вече, че настояването им за прекратяване на обогатяването на уран в Иран е неосъществимо. И че положението нямаше да се промени, ако беше спечелил съперникът на Ахмадинеджад. Неофициално на Иран се гледа вече като на ядрена сила; дори в Израел, според актуално допитване, мнозинството се е примирило с това положение. Това не обезсмисля обаче диалога.

През последните трийсет години се натрупа достатъчно конфликтен потенциал и би било недопустимо да се чака още четири години преди да се започне с разграждането му. Освен това е налице реална основа за диалог: Иран не желае да бъде командван - Обама също е против това.

Иран няма да се успокои така бързо

Няма никакво съмнение, че във Вашингтон биха искали да имат един по-удобен партньор. Но както знаем човек не може да избира враговете си. Иранците със сигурност ще бъдат доволни от развитието към диалог, тъй като насилието не води доникъде.

Затова сега мнозина очакват с повишен интерес какво смята да предприеме Ахмадинеджад в полето на вътрешната политика. Той се заканва с енергични мерки срещу корупцията, без да заобикаля висшите кръгове, например бившия президент Рафсанджани. Впрочем последният си остава една влиятелна фигура. Оказването на натиск върху му несъмнено би повишило популярността на Ахмадинеджад, но същевременно и опасността от открита конфронтация, от която никой не се нуждае. Иран няма да се успокои така бързо.