Дилемата пред Полша

Този дебат трябваше да бъде нещо повече. Да се превърне в един "изключителен дебат за бъдещето на страната", както се изрази праламентарната председателка Ева Копач. Миналия петък полският Сейм се очакваше да си каже тежката дума за присъединяването на страната към фискалния пакт, който трябва да дисциплинира бюджетната политика. В последната минута обаче президиумът на парламента отложи гласуването за февруари. Опозицията, която бе заплашила с бойкот, ликува, защото според нея пактът е "вреден за Полша, за полските предприемачи и е противоконституционен".

Темата е толкова щекотлива, че дори правителството се уплаши от собствения си кураж. Защото в крайна сметка става дума за присъединяването на Полша към валутния съюз, за отдаването на част от националния суверенитет, за отсрочения въпрос за финансовата рамка на Брюксел, тоест става дума за милиарди. И то по време, когато ЕС е в криза и същевременно разработва концепции, които ядосват Варшава. Например идеята за специален бюджет за страните от еврозоната. В една относително стабилна Полша в един относително слаб ЕС се разгръща един много сериозен европейски дебат, който може да окаже влияние и върху изборите: накъде с еврото?

Кой влиза доброволно в горяща къща?

Либералният премиер Доналд Туск още през декември предупреди, че страната е изправена пред дилемата, дали иска да бъде част от сърцето на Европа, т.е. от ЕС с неговата икономическа и финансова ос и обща валута, или да остане в перифирията със собствената си валута. "В следващите месеци Полша трябва да определи линията си, в противен случай ще изпуснем влака", заяви тогава полският премиер.

Варшава на два пъти вече отлага качването на този влак: първо трябваше да въведе еврото през 2009 г., а след това и през 2011-та. После еврозоната беше разтърсена от кризата. Междувременно Полша започна да бележи скромни икономически успехи, а злотата засега е стабилна. Днес инвеститорите купуват полски държавни облигации, което е знак за доверие в стабилността на Полша.

"Защо тогава сме се устремили към еврото? Кой влиза доброволно в горяща сграда?", пита по този повод говорителят на голямата опозиционна Национално-консервативна партия на Ярослав Качински. Депутатът от същата партия Кжищоф Шчерецки твърди, че през 2003 година поляците са гласували за присъединяване към ЕС, но не и към еврозоната. Правителството контрира с аргумента, че общата европейска валута ще намали безработицата и ще осигури достъп на Полша до един огромен пазар. Освен това няма да има колебания в курса, които са свързани с големи загуби.

Център или периферия?

Ако се стигне до референдум по въпроса поддръжниците на еврото ще бъдат малцинство. Ето защо правителството трябва да подходи към въпроса много внимателно. Най-напред трябва да бъде променена конституцията, а това може да стане само с две трети мнозинство в парламента. Такова в момента няма, т.е. трябва да се изчакат парламентарните избори през 2015 година. След това предстоят две години в "чакалнята" на еврозоната. Ще рече, че Полша би могла да въведе общата европейска валута най-рано през 2018 година. С други думи - фискалният пакт е само прелюдията. Условията по него влизат в сила само след въвеждането на еврото. Защо тогава Полша да се присъединява към фискалния пакт?

Поляците отново са изправени пред дилемата да изберат по-малкото зло. Както много пъти им се е случвало преди. От една страна Полша се страхува от влизането си във валутния съюз, защото ще бъде доминирана от силните, ще трябва да се подчинява на техните правила и да се зарази от техните болести. Ако пък остане отвън, това я обрича да бъде част от периферията и да разчита само на себе си.

Кой от двата полски страхове ще надделее? Зависи от това, колко привлекателни ще станат в бъдеще ЕС и еврозоната.

АГ, ДПА, Ди велт, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов