Russeff/ Geheimakten

Трудно е да се обясни кое повече вълнува политиците в Бразилия - спорът за отварянето на тайните държавни архиви или изненадващо променената по този повод позиция на президентката Дилма Русеф. Само до преди няколко седмици тя подкрепяше проектозакон за пълното отваряне на всички тайни документи, при това най-късно 50 години след приемането им. Сега обаче бразилката от български произход обърна на 180 градуса позицията си. Според нея строго секретните документи все пак трябва да останат завинаги под ключ с изключение на онези, които се отнасят до нарушаване на човешките права.

Какво искат да скрият?

Президентката оправда промененото си мнение с проведените от нея консултации с министерствата на външните работи и на отбраната. На практика обаче съпротивата срещу законопроекта идва най-вече от страна на двама бивши президенти Жозе Сарней и Фернанду Колор. Двамата са членове на Сената и защитават разпалено позицията за вечното затваряне на документи от близкото минало. Според сега действащия закон, за строго секретните държавни документи има срок от 30 години, като след изтичането му се решава дали да останат под ключ или да бъдат отворени за широката общественост. Законопроектът с промените предвижда срок от 25 години, който може да бъде удължен с още толкова. След изтичането на 50 години обаче и най-потайните документи на държавата трябва да излязат на бял свят.

Според наблюдатели точно във времето, в което са управлявали Жозе Сарней и Фернанду Колор, т.е. от средата на 1980-те до началото на 1990-те години, в тайните архиви са постъпили документи, свързани с развитието на ядрени технологии в Бразилия. Предполага се, че сред тях има информации, укривани от съседна Аржентина, с която иначе Бразилия си сътрудничи официално в тази сфера. През 1990-те години двете страни подписват договор за взаимен контрол върху ядрения си потенциал. Наскоро въз основа на този договор Дилма Русеф и аржентинската й колежка Кристина Фернандес де Кирхнер се споразумяха за строеж на общ атомен реактор с различни предназначения. Не е изключено сред архивираните строго секретни документи да има и такива, които свидетелстват за правени от Бразилия ядрени опити. Дали пък те не говорят и за правени от страната опити за обогатяването на уран? Между предишния президент Лула да Силва и Международната агенция за мирно използване на атома имаше търкания по този въпрос. Навремето Бразилия не пожела да допусне инспекторите на агенцията до съответните съоръжения.

Дилма се противопоставя на собствената партия

Любопитното в тази история е, че за разлика от Дилма Русеф, нейният покровител Лула и управляващата партия на трудещите подкрепят отварянето на всички секретни архиви и най-вече тези на военната диктатура от средата на 1960-те до средата на 1980-те години. Бразилският политолог Жозе Мориляо де Карвальо казва по този повод: "Несигурните и авторитарни държави укриват миналото си. Зрелите и демократични общества не се страхуват от това да се изправят срещу миналото си, каквото и да е било то".