Дисекция на българското училище
8 януари 2013Коментар на Мирела Иванова:
В последните дни на отминалата година мои съученици от първи до четвърти клас инициираха и организираха среща на класа, на която поканихме и нашата първа учителка. И тя дойде, удивително съхранена и не по-малко красива от преди близо 40 години. Срещата бе трогателна и запомняща се по много причини: заради донесените черно-бели първолашки снимки; заради спомените за 24 май с венците от божур около ликовете на светите братя; заради факта, че никой не се е променил чак толкова, че да не се познаем; и най-важното - заради добрия дух на празника, създаден от реализирани къде повече, къде по-малко в зрелостта си хора. Става дума за едно кипящо някога от живот селско училище близо до София, което днес е пред закриване. Не само, че липсват достатъчно деца и паралелките са смесени - липсват и учители, посветени на професията.
Учителското портфолио
Мисля си за това по повод широко обсъжданите промени, които ще се въведат с предстоящото приемане на новия просветен закон. Всеки ученик и учител ще имат свое портфолио, в което ще се събират основните данни за тях.
Един от примерните въпроси, на които трябва да отговарят учителите, гласи: “Какво мислите за учителската си кариера? Възприемате ли я като призвание, като мисия и като работа?”. В учителското портфолио ще влизат и оценките, дадени от учениците. Модерен начин за зачитане на детската личност ли ще бъде това или “прекалено рано и прекалено демократично решение”, както смята директор на авторитетно столично СОУ.
Ще активизира ли подобна възможност за оценяване енергиите на добрите и обичани от децата учители или ще поощри посредствената рутина? На авторитета или на заплатата ще влияе? Ще отвори ли път на млади и амбициозни, активни и активизиращи мисленето и знанието, а не бележкарството учители или ще изправи още и нови пречки пред желанието им да се реализират в тази професия?
Ако отново се върна в идиличните години на своето начално образование, рециклирани от онази среща, ще кажа, че оценката винаги е съществувала. Неслучайно ние, 50-годишните, освен за всичко друго разговаряхме и за знаковите учители и директори, чиито имена и заслуги пазим толкова дълго в паметта си. Неслучайно бяхме поканили сред нас и първата ни учителка и я обграждахме с благодарно внимание.
Само в парите ли е проблемът?
Какви точно мотивации липсват на съвременния учител, за да съхрани авторитета и самочувствието си като една от най-важните фигури в съвременното общество? Съществува ценностен хаос, да речем, и той се изразява в остри социални неравенства, ярко видими в училищния свят. Много от децата демонстрират арогантно пренебрежението си и към учебния процес, и към “даскалите” заради материалното си благосъстояние. Нормата парите да са тъждествени с успеха днес болезнено се проектира и върху образователния процес, и върху взаимоотношенията между деца и учители.
Ниски ли са учителските заплати в България е въпрос, на който всеки търси и има отговор, най-често конкретен и свързан с опита му на гражданин и родител. По-точната формулировка би трябвало да звучи другояче: съответни ли са възнагражденията на очакванията и отговорностите, с които натоварваме учителите? Твърде много въпроси, от чиито отговори зависи портфолиото на обществото ни днес. Но най-вече - утре.
Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел