Добрите злодеи

Спомня ли си още някой бившия председател на германските социалдемократи Курт Бек? Как по време на посещението си в Афганистан през 2007 той заяви, че трябва да се разговаря с талибаните, а след това бе заклеймен отвсякъде? Сега американският президент Обама казва приблизително същото и всички му ръкопляскат, особено германците. Светът е несправедлив, и той беше особено несправедлив към Курт Бек.

Илюзията на западната политика

Бек бе наказан, защото със своите необмислени думи разобличи лъжата на западната политика спрямо Афганистан. В продължение на години Западът поддържаше илюзията, че е възможен един Афганистан без талибани. Това е все едно да искаш Бавария без Християнсоциалния съюз (ХСС). Талибаните са пащуни, преобладаващото население в Афганистан, също както баварците са преобладаващото население на Бавария. Разбира се не всички пащуни са талибани, но всички талибани са пащуни.

И така, дойде време да разговаряме с онези, които доскоро искахме да затрием. Впрочем, както подчертава Обама, ние искаме да преговаряме не с всички злодеи, а само с умерените. Само че такова нещо като умерен талибан няма. Всички талибани се отличават с особено радикалното си тълкуване на Корана. В този радикализъм има много нюанси, например по въпроса за достъпа на жените до образованието. Талибаните са единни в радикализма си само пред лицето на общия враг.

Кои от тях обаче трябва да подберем за желания диалог? Например онези, които не искат да имат нищо общо с Ал Кайда и уважават афганистанската конституция. Ами ако тъкмо те са против присъствието на чуждестранни сили в страната? Ще изтеглим ли войските си, ако те ни предадат Осама бин Ладен? А онези талибани, които се кандидатират за парламента, само, за да го разтурят след това? Изобщо много въпроси и никакви ясни отговори. Такива не може и да има, тъй като понятието "талибан" има смисъл само по време на война, а в мирно време е неизползваемо.

Талибаните - от врагове в партньори за диалог

Онзи, който се захване с "умерените" талибани, много скоро ще установи как тази дума се разтрошава в ръката му като сухата афганска земя. Той ще прекара дълги часове, седнал на протрити килими в къщурки от кал и ще изпие много чаши чай с всевъзможни племенни вождове. Но с какъв резултат? Възможно е да бъде сключено някое и друго споразумение, което би могло да се окаже трайно или не.

С други думи: онзи, който иска да преговаря с умерените талибани, ще затъне още по-дълбоко в афганистанското тресавище. Алтернатива не съществува, с изключение на една - изтегляне от Афганистан. Но за това никой на Запад не иска и да знае - все още. Всичко това не е хубаво, особено за афганец, които знаят много добре какво представляват талибаните и се опасяват, че пак ще се сблъскат с тях.