Добри новини от България

"Наскоро в най-бедната европейска членка бе открита енергийна борса. Тя позволява цената на електроенергията да се определя на пазарен принцип. От България идват и други добри новини: рейтинговата агенция Standart&Poor's (S&P) обяви, че през миналата година България е постигнала 3% ръст на БВП." Така започва статията на австрийския "Виртшафтсблат", посветена на България и публикувана в началото на тази седмица.

Изданието изтъква, че една от причините за този успех е подобрената работа на българското правителство по усвояването на средства от европейските структурни и кохезионни фондове. "В началото на януари стана ясно, че през 2015 година България е успяла да усвои почти всичките помощи за земеделие, които й се полагат. И това се случва за първи път от присъединяването на страната към ЕС през 2007. През миналата година България е усвоила 90% от полагащите ѝ се европейски средства", посочва "Виртшафтсблат".

По-малко задължения, повече износ

В статията четем още: "Ако данните на S&P са верни, то за България 2015-та е била годината с най-висок икономически ръст от приемането на страната в ЕС. За сравнение: през 2014-та българският БВП нарасна само с 1,7 процента."

Според автора, много положително е това, че от 2013 година насам България не допуска дефицити по платежния си баланс. "Едно изключително постижение, ако вземем предвид това, че допреди избухването на финансовата криза страната покриваше дефицитите си с нови външни кредити", пише той и припомня факта, че през периода 2006-2008 година дефицитът по платежния баланс на страната е възлизал годишно на 21 процента от БВП.

"Виртшафтсблат" посочва, че и други неща са оказали положително влияние върху българската икономика: например ниската цена на петрола и намаляващата безработица. "Наред с повишеното вътрешно търсене, увеличеният експорт също е сред причините за добрите икономически резултати", посочва изданието и обяснява, че през първите девет месеца на 2015 година износът на български стоки скочил с 8 процента. От статията научаваме, че икономистите са били изненадани от този успех, тъй като само допреди година България е бележила спад в износа. "През 2016 година обаче европейските помощи вероятно няма да са толкова силен фактор за ръста на БВП, тъй като при всеки нов финансов период средствата се изплащат не веднага, а с известно закъснение", посочва австрийското издание.

За хубавото българско вино

Тази седмица едно друго немскоезично издание се спира на българското вино. Германското списание "Капитал" публикува обширна статия за традициите и лозарството в България, която ни пренася в областта Тракия, наричана "люлка на винопроизводството".

"Още преди 3 500 години по тези места са били отглеждани лозя. Комунистическото управление на страната обаче, която до средата на 20 век беше четвъртият най-голям винопроизводител в света, нанесе тежък удар на лозарството. През 1986 година управляващите унищожиха много от лозовите насаждения", четем там.

"В Германия хората имат задръжки спрямо източноевропейските вина", казва пред списанието Карл Хайнц Хауптман, който с още един германски партньор държи винарната "Беса Валей" край пазарджишкото село Огняново. "Вината от Тракийската област не отстъпват по нищо на някои от световноизвестните френски вина", гласи оценката на реномирания критик Роберт Паркър. От статията научаваме, че вината от Огняново редовно получават над 90 от общо 100 възможни "Паркър"-точки.

Германският "Капитал" информира, че основната част от продукцията на "Беса Валей" се продава на българския пазар, макар че вината са скъпи за българските потребители: бутилка "Enira" струва средно 10 евро, резервата от същия сорт - 20 евро, а бутилка "Grande Cuvée" върви по 30 евро. Най-много (100 000 бутилки годишно) се изнасят в Япония, следвана от Китай и Хонконг.

"Германия е много труден пазар. Там масово се купуват вина до 5 евро за бутилка. А заедно с ценовата категория нарастват и задръжките на германците, особено пък що се отнася до източноевропейските вина", казва Хауптман пред германското списание и добавя: "За съжаление, този регион има катастрофален имидж - въпреки добрите оценки за вкус и качество и конкурентните цени", добавя Хауптман, според когото в близко бъдеще източноевропейските вина ще поскъпват.