Доброто или лошото ченге

За втори път през последните четири месеца между шефовете на срещуположните каменни ведомства на столичния булевард „Дондуков” прехвърчаха искри. След като в началото на юни, в самото навечерие на отпътуването на Станишев в САЩ, държавният глава Първанов нападна остро в печата своя приемник на лидерския пост в БСП и премиер, сега атаката беше осъществена отново в същия стил.

Непосредствено преди завръщането на Станишев от Ню Йорк, президентът поиска публично, иначе риторичното „обяснение” от министър-председателя, за скока на цените на газта и настоя да бъде „изяснен” бушуващия скандал около създадената през главата му през пролетта държавна суперагенция „Национална сигурност”, която е подчинена пряко на правителствения ръководител. Наивно би било да се приеме, че тези

взривове на „справедлив гняв” от страна на Първанов

са случайни. Лековерни са и подозренията, че президентът искал да злепостави своя партиен следовник пред една отиваща си доста безславно американска администрация, която демонстрираше симпатии по-скоро към младия премиер, отколкото към президента-агент.

Нищо подобно. Най-вероятно отново ставаме свидетели на поредната лукава стратегия, която може да се сравни с баналната полицейска игричка на „доброто” и „лошото” ченге. Принципният президент през юни, непосредствено преди очаквания тогава съкрушителен доклад на ЕК, говореше за „опасността от корупция” с назначаването на премиерски съветници в различни бордове и сравни Станишев с най-грозния феномен за ляво управление „Виденов”. Тези дни, когато в София пристигат екипи на ЕК за лично наблюдение на аферите около европарите, отново „справедливият” държавен глава изпреварващо се помъчи

да изпусне високото напрежение около цените на газта и от безобразията на ДАНС

като прехвърли обясненията върху „неопитния” Станишев. В крайна сметка опитният политически дует така ще „обаламурчи” основните потърпевши, в случая българските граждани, че хем конструираната от Първанов тристранна коалиция и нейният премиер да изкарат някак си до изборите догодина, а самият държавен глава да зачисти грозните лекета от втория си мандат за следващите три години.

Парадоксално, но досега тази тактика работеше успешно. Дали обаче общественото недоволство, подклаждано от очакваната непосилна издръжка на живота през настъпващата зима и от корупционния и ченгесарски разгул в държавата, ще бъде удържано с евтини трикове, предстои да се разбере.

„Времето е наше”, както пееше някога демократичната опозиция.