Доган, (не)досегаемият

Раздялата с лидера на турското малцинство в България Ахмед Доган не бе никак достойна, затова пък напълно подобаваща. Бизнесменът Доган е начело на Движението за права и свободи (ДПС) още от самото му създаване - веднага след падането на комунистическия режим в България. А преди това е бил, освен всичко останало, и агент на комунистическите тайни служби, припомня "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).

Оттегляне с гръм и трясък

В държавата, в която от промените насам се издигнаха и сринаха не един и двама политици, Доган е сред малкото постоянни величини. Партията му участваше пряко или непряко в много от правителствата, което даде на Доган възможност да преследва основния си интерес, а именно - да умножава състоянието си.

Отсъствията му от парламента са легендарни - никой друг депутат не се отбива толкова рядко в сградата на Народното събрание, колкото Доган. За цял четиригодишен мандат например той е бил забелязан точно десет пъти в парламента... За сметка на това Доган участва доста активно в икономическия живот на страната. Интересите му са сходни с тези на Силвио Берлускони - както към парите, така и към жените. Разследванията относно неговото (вероятно незаконно придобито) имущество, за непрозрачните сделки с недвижими имоти и изключително добре заплатените "консултантски договори" по държавни инфраструктурни проекти така и не мръднаха от фазата на предварителното производство - нещо много типично за България, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и уточнява, че не само заради това Доган винаги е изглеждал недосегаем.

Сега поне чухме формално да заявява, че напуска сцената. На конференцията на ДПС той обяви оставката си като председател, но делегатите го избраха за почетен председател. Дори само това бе предостатъчна новина за медиите. Но ето, че оттеглянето премина още по-зрелищно - млад мъж излезе на трибуната и заплаши Доган с пистолет.

Атентат или инсценировка?

Българският политически елит побърза да осъди случая. Но не след дълго сред обществеността възникна въпросът дали действително става дума за атентат - или по-скоро за инсценировка с политически цели. Новоизбраният партиен председател Лютви Местан заяви, че покушението не е просто нападение срещу лидера на ДПС, а срещу всички, чиято воля той представлява в продължение на 23 години. Не се знае кой стои зад атентата, но истинският поръчител е "езикът на омразата и конфронтацията. Демокрацията в България е застрашена", по думите на Местан.

Толкова драматични ли са обаче нещата? Не друг, а шефът на популистката партия "Атака" Волен Сидеров излезе с интерпретацията, че атентатът със сигурност ще сплоти още повече редиците на ДПС. Министър-председателят Борисов, когото познаваме като популист, но не и като националист, заяви нещо сходно само преди няколко месеца: "Единственият шанс на Доган е да настрои едни срещу други българските турци и българските християни и да плаши турците с нов Възродителен процес".

Факт е, че в последно време допитванията регистрират спад в доверието към ДПС, и то точно преди парламентарните избори това лято. Поради което човек би могъл да си помисли, че ако атентатът не се беше случил наистина, на ДПС щеше да му се наложи самó да си го нагласи, заключава "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

АГ, ФАЦ, ММ, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов