Доза германско безочие
4 декември 2012Германците умеят много неща, но сякаш най-добре се справят с производството на автомобили и... танкове. Да, танкове във всички варианти - с гуми, вериги, транспортни и бойни. Те сигурно са горди със своите танкове. Всъщност не. Не са, никак дори. Повечето от тях са против износа на танкове. Защото добрият танк е всъщност доста ефикасно оръжие. Което убива.
Оръжия вместо войници?
Сега въпросът за износа на оръжие отново заинтригува Германия. Според списание "Шпигел", Саудитска Арабия искала да закупи няколкостотин германски танкове. Засега, както подчерта и канцлерката Меркел, германското правителство не е решило дали да достави свръхмодерните танкове "Боксер" на Саудитска Арабия. До този момент по този въпрос се е провело единствено тайно заседание на Федералния съвет за сигурност. То обаче явно не е било чак толкова тайно, след като в печата изтекоха информации относно съдържанието на водените там разговори.
Дали Германия няма вече нова оръжейна доктрина - да доставя оръжия вместо да праща собствени войници? Поводи за подобни размишления има достатъчно. В крайна сметка 42% от германския оръжеен експорт междувременно заминават за т. нар. трети страни - т.е. такива, които не са в ЕС и НАТО. Само допреди две години ставаше въпрос за 29 процента. Сред купувачите все по-често са и страни като Саудитска Арабия, Катар и Обединеното арабско емирство. Дали подобен износ е морален, след като е много по-вероятно германските танкове и бойна техника да бъдат вкарани в употреба срещу местната опозиция, вместо срещу чужди вражески войски? На всичкото отгоре подобен износ е и неразумен, защото германските "леопарди" и "боксери" ще продължат да се движат дори и след падането на някои династии под натиска на ислямистки революции. Примери за подобни сценарии има достатъчно и другаде по света: със самолетите F 14 Tomcats, доставени едно време от американците на шаха на Персия, днес летят пилотите на Ахмадинеджад.
"Отговорността" на Германия пред света
Цинизмът на германската оръжейна политика може да бъде прекратен единствено чрез публична дискусия. Време е да се откажем от тайните решения на Федералния съвет за сигурност, от чиито заседания са изключени както парламентът, така и цялата общественост. А и партия, която има претенцията да е християндемократическа, би трябвало да се загрижи сериозно за правото си да се нарича така. Дали убиването на хора е съвместимо с християнските ценности? А и как Ангела Меркел би могла да обясни на своите избиратели, че е готова да продава свръхмодерни танкове на една страна, в която жените дори нямат право да шофират? В крайна сметка същата Ангела Меркел много обича да говори за "отговорност". Така беше и преди една година, когато тя надълго и нашироко говори за това, че Германия съзнавала своята "отговорност" пред света. Какво ли всъщност е искала да каже?
АГ, ДПА, ДР, ШО, Я. Аугщайн, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева