Коментар на Бернд Ригерт:
На срещата на външните министри от Г7 в Лука, Рекс Тилърсън беше категоричен, че Русия трябва да промени политиката си спрямо Сирия и да прекрати връзките си с Иран и милициите от Хизбула. Това е ясен сигнал към Москва, какъвто до преди няколко дни никой не очакваше.
След химическата атака в Сирия американското правителство промени драматично отношението си към Русия. Вместо сближаване, сега изглежда, че Вашингтон поема курс към открита конфронтация. Тилърсън знае, че може да разчита на подкрепата на външните министри от Г7 - Италия, Великобритания, Франция, Япония, Канада и Германия нямаха друг избор, освен да одобрят американския военен удар в Сирия и да подкрепят тяхното ново поведение в сирийския конфликт.
Принципно всички са единодушни, че Русия трябва да излезе от задънената улица, наречена Асад. Не така обаче стои въпросът с детайлите: външните министри от Г7 не успяха да постигнат консенсус относно нови санкции.
"Световният жандарм" се завръща?
Колко дълго обаче ще изтрае тази нова, ясно дефинирана американска позиция? Това е въпросът, който витаеше и на срещата в Тоскана. Защото самият Тилърсън многократно променяше позицията си по отношение на Сирия през последните седмици. По време на изборната борба в САЩ, Доналд Тръмп отхвърляше категорично възможността за американска намеса в Сирия. А сега той прави точно това. Неговият външен министър пък даде едно още по-ангажиращо обещание в Италия - той заяви, че САЩ ще интервенират навсякъде и ще търсят отговорност от всеки, който извършва престъпления срещу невинни хора. Накратко: световната сила САЩ отново влизат в ролята на световен полицай и ще действат, ако се налага, и без мандат.
По този начин президентът Тръмп прави завой към политиката на Джордж Буш. Последният беше решил да се пребори с т.нар. "ос на злото" и се хвърли във войната в Ирак, която Тръмп окачестви като голяма грешка. Сега обаче той, както и външният му министър Тилърсън, изглежда са готови да се противопоставят не само на Русия, но и не Северна Корея и нейния покровител Китай. Трябва да приветстваме американската заплаха за "едностранни мерки" като смело и енергично действие. Тези заплахи обаче могат да бъдат интерпретирани и като опасна игра с пръст на спусъка.
Западните външни министри в Лука не демонстрират единство в оценките си на формиращата се нова доктрина на президента Тръмп. Тоест, Тилърсън не може да разчита на практическа подкрепа от съюзниците си с войски и пари и всичко ще се ограничи само до вербалната подкрепа. Никой от шестте външни министри не иска да бъде въвлечен в един кървав конфликт в Сирия. Съмнително е дали новата конфронтация с Русия открива шансове за политически мирен процес в Сирия, за какъвто си мечтае германският външен министър Зигмар Габриел. Дали Путин наистина ще промени курса си и ще остави Асад да падне? Не и толкова скоро. Може би в бъдеще, когато Асад вече няма да му бъде полезен. Руснаците също ще изчакат, за да видят дали новата американска външна политика ще се утвърди, или следващата седмица ще донесе нов обрат.
Без ясна стратегия
Все още няма отговор на въпроса защо президентът Тръмп промени мотото си от "Америка на първо място" на "Америка навсякъде". Някои наблюдатели във Вашингтон предполагат, че дъщерята Иванка е изиграла съществена роля в това отношение. Съветничката на Тръмп без заплата очевидно е въздействала върху морала на татко Тръмп.
Други пък виждат някаква вътрешнополитическа маневра за отвличане на вниманието от проблема с предполагаемата роля на Русия за изборната победа на Тръмп и контактите на предизборния му щаб с Москва. Въпросът е какво ще става отсега нататък?
Говорителят на Белия дом не изключи нови въздушни удари, ако режимът на Асад продължи да използва касетъчни бомби - което той прави редовно. Ще се намесят ли наистина САЩ масирано във войната в Сирия? Какво ще поиска Тръмп от съюзниците си в Европа и НАТО? И каква ще бъде реакцията на Вашингтон, ако налудничавият диктатор в Пхенян разпореди нов севернокорейски ядрен опит?
Американската външна политика повдига много тактически въпроси. Но истинска стратегия като че ли още няма.