Die Akte Odessa

И до днес сградата на профсъюзната централа в Одеса носи белезите на събитията отпреди една година - опушените стени и липсващите стъкла на прозорците свидетелстват за разигралата се трагедия. Бившата комунистическа партийна централа прилича на крепост. По време на размириците от 2 май 2014 година около 400 души потърсиха убежище зад дебелите стени на профсъюзния дом, 42-ма от тях загинаха - от изгаряния или от задушаване вследствие на възникналия пожар в сградата. Имало е също и хора, които в опит да се спасят от пламъците са скачали от прозорците. 2 май беше кулминацията на уличните сблъсъци между проукраинските и проруските активисти с шестима убити и стотици ранени - един от най-мрачните дни в най-новата история на Одеса. Всичко това се случи седмица преди т.нар. "референдуми" в Донецк и Луганск за отцепване от Украйна. Руската телевизия тогава показа овъглени тела на хора, които, според нея, "украинските нацисти" изгаряли живи, защото симпатизирали на Русия.

Провокация, излязла извън контрол

Импровизиран паметник пред профсъюзния дом напомня за жертвите. "Това е тежка травма за всички нас. Подобно нещо противоречи на традициите на нашия град, където всички проблеми са се решавали мирно", казва журналистът Сергей Дибров, който е и очевидец на събитията.

Дибров е член на "Група 2 май", в която участват журналисти, експерти и активисти и от двете страни, извършили собствено разследване на събитията. Тяхното заключение - трагедията в Одеса е резултат от провокация, излязла извън контрол. Това становище споделя и германецът Урс Швингер, който е управител на компютърна фирма в Одеса. "Сутринта бях на гарата, когато започнаха да прииждат хора с оръжия, носещи Георгиевската лента - символ на проруските активисти. Според него те са искали да създадат ситуация, подобна на тази в Донецк. "В един момент събитията излязоха извън контрол, но определено това си беше проруска провокация", казва той.

Сепаратистите разполагат палатков лагер на площада пред профсъюзния дом. За същия ден - 2 май - е насрочен футболен мач и през центъра на града преминават хиляди проукраински футболни фенове, обикновени граждани но и футболни хулигани. Проруските активисти ги нападат с камъни, а не след дълго проехтяват и първите изстрели.

Провалът на полицията

Ситуацията бързо ескалира. Проукраинските активисти, които са мнозинство, започват да преследват противниците си из целия град. "Дойдоха окървавени младежи и казаха, че трябва да се скрият в профсъюзната централа. Иначе щели да ги избият", спомня си Светлана Абакамович. 74-годишната проруска активистка се намира на втория етаж на сградата, когато избухва пожарът. На няколко пъти тя губи съзнание. Лицето и ръцете ѝ са обгорени, но тя оцелява. Абакамович вярва, че е имало атака с бойни отровни вещества. "Косите ми щяха да изгорят при нормален пожар", казва тя и показва снимка с изгарянията по лицето ѝ. Но участниците в "Група 2 май" не са открили никакви доказателства в подкрепа на тази теза.

Заснети кадри на събитията свидетелстват за агресивно поведение и на двете страни в конфликта. "Видях как стреляха срещу проукраински активисти, опитващи се да спасяват хора от пламъците", казва Сергей Дибров. Той и колегите му смятат, че полицията е виновна за трагедията. "Ако полицията и гражданската защита бяха действали адекватно, нямаше да има толкова жертви", посочва той. На същото мнение е и Светлана Абакамович, според която полицаите изобщо не са се намесили.

Много въпроси без отговор

Главната прокуратура също обвинява полицията, че не е осуетила размириците. Тя обаче не разполага с доказателства нито за умишлен палеж, нито за употреба на бойни отровни вещества. Огънят бил избухнал на дървена барикада във фоайето на сградата и бързо се разпространил, когато двете страни започнали да хвърлят коктейли Молотов. На практика официалните власти потвърждават тезата на доброволните следователи от "Група 2 май".

До този момент прокуратурата е повдигнала обвинения срещу 22 души, половината от които са в предварителния арест. Други 13 заподозрени са в неизвестност. Сред тях има и един полицейски шеф, както и неколцина лидери на проруските активисти. Твърдеше се, че руските тайни служби са играли съществена роля при сблъсъците. Прокуратурата обаче не споменава и дума за това в становището си.

Един от най-важните въпроси за Сергей Дибров и колегите му обаче остава без отговор: защо полицията е бездействала? Според една от версиите, тя не е искала да поема никаква отговорност. Други си обясняват поведението на властите с окаяното им състояние, в което те се намирали. Много хора в Одеса обаче не вярват, че събитията от 2 май са поредица от случайни съвпадения - едни виждат зад тях дългата ръка на Москва, а други обвиняват Киев. До този момент обаче няма неопровержими доказателства в подкрепа на едната или другата версия.