Дуетът на антиподите

Две трети от германците са доволни от канцлерката и я харесват по неприсъщ за политиците начин: "Ангела Меркел е популярна колкото Франц Бекенбауер или великденския заек", пише бившият главен редактор на списанията "Цицеро" и "Фокус" Волфрам Ваймер в либерално-консервативния блог "Оста на доброто". Както отбелязва журналистът - на Меркел й трябвало време, докато се превърне наистина в "желязна" канцлерка, а решаваща роля за това е изиграла еврокризата. Ако Меркел действително успее да спаси единството на Европа и да я поведе по пътя на дългосрочното оздравяване, като паралелно опази Германия от плячкосване, тя наистина ще се превърне във велика канцлерка, смята Ваймер.

Тя е блага, но и твърда

Постепенно се разкрива и тайната на нейния успех. Според автора на либералното списание "Меркур" Томас Шмит канцлерката олицетворява по неповторим начин "успокояващия дух на германската политическата култура". Той пише и следното: "Тя е скучна, но с огромна популярност. Фактът, че е завършила физика, определя нейния стил: тя действа трезво, ръководейки се от разума, съзнавайки властта си и способността да наложи решенията си. Като при това излъчва почти неидеологическа благост."

С доминиращото си положение на европейската сцена Ангела Меркел обаче си навлича все повече критики от ляво. Блогърът от социалдемократическото издание "Страници за размисъл" Йенс Бергер например твърди, че Меркел не разбирала глобализацията и отбелязва: "Светът на Меркел е свят на конкуренцията, в който печели онзи, който произвежда най-изгодно. В света на Меркел благосъстоянието на трудещите си не играе особена роля, точно обратното. В света на Меркел доходите на работещите са разходи за работодателите. В света на Меркел отделният човек трябва да се примири, че живее лошо, за да живее по-добре народът. Като индивид си нищо, твоят народ е всичко - гласи максимата."

Той е пресметлив традиционалист

Франсоа Оланд е на другия полюс, отбелязва Волфрам Ваймер, визирайки поддържаната от новия френски президент традиционна за социалистите линия. Френският кореспондент на "Ди Цайт" Геро фон Рандоу пък се пита дали германско-френската ос няма да рухне и описва Оланд като "почти клиничен случай на безстрастен политик, изтъкан изцяло от пресметливост". Рандоу се пита дали Оланд може да бъде партньор за Меркел.

Публицистът Рудолф Валтер отбелязва, че за лявото пространство Оланд все още се явява носител на надежда. "Французите не са си избрали скучен човек за президент", пише Валтер, без обаче да премълчава, че от Оланд могат да се очакват единствено традиционни решения: "Оланд не само е принуден да мери квадратурата на кръга, но има да решава и множество други проблеми - като външнотърговския дефицит, безработицата и фискалния пакт на Европейския съюз. Ако разчита само на познатите рецепти, той ще се справи с френската криза точно толкова, колкото и Обама с американската."

АГ, ДПА, ДР, НЗ, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова