Дулото на сатаната

Този следобед Крис Кайл не трябваше да чака дълго, за да започне да убива. Той беше намерил отлично скривалище - един празен четиристаен апартамент на приземния етаж с чудесна видимост. Мечта за всеки снайперист. Обърнато детско креватче, извадена от пантите врата и матрак - това е неговото импровизирано стрелбище. През оптическия мерник на своята карабина той разглежда улиците на Фалуджа и при първото подозрително движение натиска спусъка. Още преди да се стъмни той е убил трима души.

"Първата ми жертва бе жена"

Тази и други истории от снайперистката кариера на Кайл могат да се прочетат в книгата "American Sniper", която излезе в САЩ в началото на месеца. В нея Крис Кайл разкрива емоциите на един трениран убиец - от първото натискане на спусъка до последната жертва.

Сцената с изоставения апартамент е от ноември 2004. Седмици наред американски войници водят ожесточени сражения с иракски бунтовници за контрола над град Фалуджа, на 70 километра от Багдад. Американците биват подкрепяни от група снайперисти от спецчастите. От скривалищата си те наблюдават зорко улиците и жилищните сгради в измъчения град. Един от тях е Крис Кайл. Секундите преди първия смъртоносен изстрел за този ден той описва с думите: "Едва дочаках да започне битката. Исках да стрелям по жива цел. Исках да убия някого. И не трябваше да чакам дълго."

"Най-доброто време в моя живот"

Година и половина по-рано, март 2003. 400 километра по-далеч, в град Насирия, близо до границата с Кувейт. Кайл отново клечи пред прозореца. Отново дава прикритие на група американски войници. Отново дебне за подозрителни движения - с една решаваща разлика. Това е неговото "бойно кръщение" като снайперист. Жена с дете излиза от къщата. Кайл следи всяка нейна стъпка и когато жената се приближава до група американски войници, тя откопчава дрехата си и вади жълт предмет. Още преди да е изпуснала гранатата китайско производство, куршум от карабината на Кайл пронизва атентаторката. Емоциите си след първото смъртоносно попадение в снайперистката си кариера той описва с думите: "Мой дълг беше да стрелям. "

Крис Кайл е убил общо 255 души, като Пентагонът е потвърдил официално 160 убийства. Дали Кайл не съжалява за нещо? "Да, разбира се, че съжалявам, но по друг начин, отколкото би могъл да предположи човек." Кайл съжалява за пропуснатата възможност да спаси свой другар, за моментите, в които не е успял да изпълни задачата си на закрилник. "Това беше най-доброто време в моя живот", това разказва днес 37-годишният бивш снайперист, който понастоящем държи охранителна фирма.

"Всички те бяха лоши!"

Към тях той не изпитва никакво съчувствие. Нито за секунда той не се е съмнявал в правотата на своите дела. "Всеки, когото съм застрелял, е бил лош. Имах основателна причина за всеки изстрел."

В света на Крис Кайл има само черно и бяло, живот или смърт. "На война, за нещо повече няма място", отсича той. Така не буди учудване, че книгата на Кайл завършва с лаконичното резюме: "Всички те заслужаваха да умрат".