Дългото сбогуване с Девети

Поуките от случилото се на 9 септември 1944 г. не са докрай осмислени. Според политолога Алекс Алексиев и историка Михаил Груев това се потвърждава от наличието на носталгия по „евтините“ времена на комунизма, както и от двойственото отношение на основните политически партии в страната спрямо агресията на Русия срещу Украйна.

„Навярно новият фронт на Путин в Украйна предизвиква в българската политическата класа изпитания рефлекс да "се сниши", докато бурята отмине. Дали обаче това е нормална позиция за страна, която уж има ясна геополитическа ориентация и ангажименти към своите партньори от Европейския съюз и НАТО?“, пита Михаил Груев.

Политологът Алекс Алексиев, чиито баща Райко Алексиев е убит по садистичен начин от комунистите два месеца след деветосептемврийския преврат заради карикатурите си на Сталин, също вижда прилики между случилото се през 1944 г. и случващото се през 2014 година: „Връзката между падането на България под комунистическа власт и водената от Путин неоимпериалистическа политика за възраждане на СССР може би не е толкова явна, колкото анексията на Судетите от Хитлер и заграбването на Крим от Путин. Но слугуването на интересите на Русия има в България дълга традиция. При това то се прави от властимащите не само заради страха, че в противен случай биха раздразнили някаква "русофилска" част от народа, твърди Алексиев.

Как би трябвало да се държи България в сегашния момент?

Алексиев е на мнение, че щеше да е достойно от страна на българските управляващи, ако те ясно бяха заявили пред Русия, че България е лоялна членка на Европейския съюз и се отказва от проекти като „Южен поток“, който не е съгласуван с изискванията на европейската енергийна инфраструктура.

"Вместо това всички големи български партии подкрепят проекта „Южен поток“ и са против санкциите на Запада срещу Русия и против търсенето на шистов газ. България не може да е членка на Евросъюза и в същото време да се държи като външна страна за общността. Подобно поведение рано или късно ще доведе до национална катастрофа“, категоричен е Алекс Алексиев и добавя:

„В България никога не са идвали сериозни инвестиции от Русия. В същото време бягството на западни капиталовложения от българската икономика до голяма степен се дължи на затвърждаващото се мнение сред инвеститорите, че политиката на страната е „русопоклонническа“, в полза на неоимпериализма на Путин и обкръжението му“, смята Алексиев.

Уроците на историята

Според историка Михаил Груев едно от големите бели петна в изучаването на деветосептемврийския преврат е участието на съветските тайни служби като синхронизатор на действията на превратаджиите в София и окупацията на страната от Червената армия: „Причината е, че българските историци и досега нямат достъп до съветските архиви /а българските архиви от онези времена са изнесени от Червената армия като военен трофей и достъпът до тях не е пълен - б.а./. Излизането от сянката на случилото се преди 70 години е едно от най-тежките предизвикателства пред българското общество. По мое мнение това е въпрос, свързан преди всичко със смяната на поколенията“, посочва Груев.

Политологът Алекс Алексиев е на мнение, че България все пак си е извлякла някои поуки от случилото се на 9.09.1944 г., но те не са достатъчни. „И сега в страната все още я няма „критичната маса“, необходима за възприемането на демократична Европа, НАТО и пазарната икономика като единствен и непоклатим ценностен избор на съюзници и цели за достигане. Вижте какво направиха по този въпрос народите от Прибалтика, които бяха под непосредствения гнет на Руската империя и СССР. Все още ние, българите, не сме сигурни накъде вървим. И ако това раздвоение продължи, „падането между двата стола“ непременно ще се случи“, заключава Алексиев.