Държавата контролира медиите в България?

Такава е позицията и на директора на телевизия Дойче Веле Кристоф Ланц. С него разговаря Йорданка Йорданова.

Медийният закон в България е предмет на постоянно обсъждане в общественото пространство. Появяваха се сигнали, че Съветът за електронни медии спазва Закона за радио и телевизия само избирателно, че има нарушения при конкурсите за лицензи.

Медийният ландшафт - под контрол

България да има нов медиен закон още преди края на 2009 година, когато страната трябва да хармонизира нормативната си база за медиите с тази на Европейския съюз. Това изискват медийните експерти в страната. Една от възможностите за повишаване качеството на медийното съдържание според тях би било въвеждането на радио-телевизионна такса, която в България не се плаща от 1998 година. Липсата на такава такса обаче е причина и за много по-сериозно негативно развитие на медийния ландшафт, смята Кристоф Ланц, директор на телевизия Дойче Веле.

"На теория медиите в България имат всички законови условия да бъдат независими. На практика обаче, и тук използвам резултатите от доклада на "Репортери без граници", свободата на печата е най-ограничена в България в сравнение с всички останали страни-членки на ЕС. И според мен е ясно откъде идва проблемът. На хартия свободата на печата е регламентирана, но при липсата на такса за радио и телевизия, каквато има в Германия например, която няма нищо общо с държавния бюджет, не може да има независими медии. Щом има медии, които се издържат изцяло от държавата, съвсем нормално е тя да упражнява контрол над тях и над общественото мнение."

Финансова независимост = свободно мислене

За икономическа независимост на медиите, според Кристоф Ланц, може да се говори, само когато съответната медия получава необходимите й финансови средства без значение какво излъчва или пише. А финансовата независимост от своя страна осигурява свободата на мислене.

"Недопустимо е управляващото мнозинство да определя коя медия колко пари ще получи. Защото това е средство за упражняване на натиск и никой не бива да се заблуждава: така се купуват изгодни за правителството медийни позиции."

Като друг проблем за свободата на печата в България Кристоф Ланц посочва и неясните икономически структури, свързани с корупцията в страната: "Чрез тези организации също се оказва влияние върху държавните и частните медии. Това са проблеми, които не могат да бъдат решени за един ден. Процесът на трансформация от комунистическа диктатура в демократична държава не може да се случи от един ден за друг, не може да се случи дори и за 15-20 години."