Еврооблигациите - дрога със съвсем кратко действие
16 август 2011
Коментар на Фолкер Флинтхамер от Дойчландрадио:
Италианският финансов министър Джулио Тремонти е най-изявеният солист в хора на онези, които искат еврооблигации. Причината: съвместните еврооблигации, които биха натоварили допълнително платежоспособните съседни държави, естествено са добре дошло решение за италианската планина от дългове. И не само за нея. И други страни в еврозоната са примамени от възможността за решение, което да им облекчи финансовото бреме.
Краят на краткото щастие
На фона на това е учудващо, че фракцията на привържениците на еврооблигациите остава относително тиха. Въздържанието й вероятно се дължи на високата политическа цена, която трябва да се плати: нужен би бил значителен отказ от суверенитет при вземането на решения. Защото еврооблигациите ще функционират само, ако всеки от финансовите министри на 17-те държави в еврозоната бъде лишен от правото да върши това, което смята за добре - както е сега.
Надеждата, че съвместните облигации могат да решат проблема на страните-длъжници чрез изгодни лихви по заемите, може да има само кратък живот. Пазарите твърде бързо ще си съставят точна представа за случващото се и на бърза ръка ще сложат край на краткото щастие. Защото изгодни заеми получават само онези, които са трайно платежоспособни.
В момента това са едва 6 от общо 17 държави в еврозоната. Останалите 11 трябва да се запитат дали правят достатъчно, за да постигнат и те подобно изгодни условия за отпускане на заеми. Тъкмо това обаче е в основата на целия проблем. Без значително орязване на суверенитета на държавите-членки по валутните и и финансово-политически въпроси, еврооблигациите биха били дрога със съвсем кратко упойващо действие.
Старата песен на нов глас
В това се уверихме вече през изминалото десетилетие от съществуването на европейския валутен съюз. Лихвените облекчения, с които стартираха по-слабите страни след въвеждането на еврото, не бяха използвани от тях, за да стабилизират икономиката си и съвместната валута, а предимно за потребление. Защо сега да повтаряме същата грешка? Само защото името е различно? Не бива!
Общите еврооблигации биха могли да стоят едва в края на един процес, в който евро-държавите да свикнат с отказа от финансово-политически суверенитет. Тъкмо в това се крие същинското предизвикателство. А дотогава всеки е длъжен сам да мете пред собствената си врата. Друг път няма - независимо от всички сегашни вопли.