Европа е в дълг към Косово

Бъдещето на Косово се решава в Прищина и в Белград, но преди всичко това бъдеще се решава в Европа.Докато ЕС не заеме ясна позиция в споровете около бъдещия статут на провинцията, конфликтът изглежда неразрешим. Американците и руснаците имат ясни позиции, колкото и те да се различават, само в Европа тази ясна позиция болезнено липсва. Роланд Катер, командващият международните сили в Косово при предаването на поста си на ротационен принцип, отново назова дефицитите с истинските им имена. Ясно и категорично бяха изречени очакванията още преди една година, а днес равносметката е отрезвяваща. В прав текст- Не е постигнат никакъв напредък в намирането на компромисно решение. Все още хората в Косово живеят в правна безтегловност, която дава отражение и върху икономическото развитие. Кулата на изкуственият стопански ръст, който се дължи преди всичко на огромната администрация на ООН и нейната покупателна сила, постепенно започва да се разпада.

Стагнация е обхванала провинцията. Инвеститорите бягат , липсват работни места. Икономическият потенциал на провинцията се е разбягал по чужбина. Федералният министър на отбраната Франц Йозеф Юнг сложи пръст директно в раната, и то така, че би трябвало цяла Европа да я заболи. Но в Европа съществуват само две държави, които полагат действително сериозни усилия в Косово- Германия и Великобритания. Именно от тези две държави сега се очаква да поемат ръководната роля при търсенето на компромисно решение за Косово. Досега обаче няма сериозни индикации за тази тяхна ръководна роля. Да се надяваме , че ситуацията ще се промени. Предпоставка за това обаче е, представителят на ЕС в международната контактна група за Косово, германският дипломат Волфганг Ишингер да не бъде оставен, като самотен бегач на длъги разстояния. Европа е в дълг към Косово и европейците са длъжни да сторят нещо. Твърде дълго те се уповаваха на ангела-спасител НАТО, на международните миротворчески сили, които трябваше да осигурят стабилност и да предотвратят хаоса и насилието. Сега е дошло времето Европа да поеме инициативата. Предложението за наблюдавана от ЕС независимост предлага добра основа за това. А европейската перспектива, на която разчитат както сърбите така и косовските албанци, има достатъчно тежест, за да принуди двете страни в конфликта към общо решение. Твърде често двете страни в конфликта биваха утешавани. Тяхното търпение се изчерпа. За мнозина вече е абсолютно безразлично, кой ще ги управлява. Главното за тези хора е, нещо да се придвижва напред. До 10 декември трябва да приключат преговорите, но след тази дата ЕС трябва да каже тежката си дума, ако Европа иска да остане дееспособна и в бъдеще сила, сила на която може да се има доверие. Всичко останало би било бламаж, или по-точно казано-край на добрите представи, че ЕС действително е в състояние да твори външна политика.