europa albtraum
14 май 2011
Навремето Европа беше просто мечта. Европейските войни през 20 век представляваха кървавия банкрут на национализма и идеологиите. За съжаление освобождаването на Европа от Хитлерова Германия доведе до нова конфронтация между блоковете. До изненадващия обрат през 1989, представата за Европа без гранични бариери бе не просто далечна цел на политиката, а чиста илюзия.
Твърде широко отворени врати
Но когато след 1989 илюзията стана действителност, западноевропейците решиха, че ЕС е най-подходящата форма за интегриране и стабилизиране на новопостъпилите. Вратите на съюза бяха широко отворени - прекалено широко и прекалено бързо, както разбрахме междувременно. В навечерието на новото хилядолетие ЕС се бе превърнал вече в една бюрократизирана, трудна и само отчасти демократично управлявана организация с големи политически претенции.
В хода на разширителния процес, който за съжаление все още продължава, ЕС се превърна в един вид Организация за сигурност и сътрудничество на 21 век: едно образувание, центрирано около едно твърдо ядро от евро- и шенгенски договори, което все повече се разнищва. При неспирното разширяване твърде бързо бяха събрани накуп елементи, които до днес все още не са се напасвали истински. Различните опити за пригаждане на структурата на този съюз към реалностите не бяха така успешни, както би било желателно.
В своето разочарование еврооптимистите и европесимистите си подават ръка. Първите съжаляват, че Европа не говори с един глас и че ЕС им дава твърде малко Европа. За другите пък ЕС е прекалено бюрократичен и застрашава националния суверенитет на отделните държави.
Общото между оптимисти и песимисти
Както на оптимистите, така и на песимистите, и особено на нормалното население им липсва най-вече едно: чувството за Европа. Следвоенното поколение и неговите деца не се страхуват повече от война и затова за тях Европа не е вече мечта. Европейска идентичност така и не се разви; по темата се размишлява всъщност само, когато става дума за разграничаване от онова, което не се възприема като Европа.
Днес Европа е мечта единствено за онези, които бягат от страни и региони, в които на свободата и благосъстоянието не се гледа като на нещо обичайно, дори скучно. Тъкмо от онези, които мечтаят за Европа, се страхуват тези европейци, които смятат днешна Европа за кошмар, например десните сили в Дания и Унгария. Реакционният национализъм застрашава Европа още повече, отколкото равнодушието.