"Европа няма да e свободна и мирна, ако стане враг на Русия"

Планове за реформирането на НАТО съществуват от десетилетия. Но противоречивото становище на американския президент за ролята на НАТО тревожи  европейците. Тръмп първо нарече НАТО "отживелица", но чрез своя министър на отбраната Джеймс Матис увери, че смята Алианса за крайно необходим. Матис заяви също, че от европейските партньори в НАТО се очаква увеличение на средствата за отбрана.

Джек Метлок, един от последните посланици на САЩ в СССР и автор на редица книги за края на Студената война обаче смята, че е грешно да се увеличават разходите за отбрана. "Опасна илюзия е да смятаме, че конфликтите могат да се решат с военна надпревара", изтъква Метлок, който е бил посланик на САЩ в Москва от 1987 до 1991 г. При президента Роналд Рейгън на Метлок се пада ключовата роля да успокоява напреженията между тогавашния Съветски съюз и Запада. "Днешното дрънкане на оръжия между НАТО и Русия ми напомня за геополитическите игри между Великите сили през 1914 г., преди началото на Първата световна война. Неспособни ли са те да си извлекат поуки от историята?", пита Метлок.

Възходът на Германия

"Целта на Нато след основаването му през 1949 г., посочва първият генерален секретар на Алианса Хейстингс Исмей, е да държи руснаците вън, американците - вътре и германците - долу."

Днес, когато Съветският съюз отдавна се е разпаднал и американците преразглеждат ролята си в света, Германия се е превърнала в безспорен икономически лидер в ЕС и във важен глобален играч в областта на дипломацията. На германците обаче все още им харесва да предоставят другиму лидерството по въпросите на сигурността, казва Йоахим Битерлих, който в края на 1990-те години е бил посланик на Германия в НАТО, както и близък съветник на канцлера Хелмут Кол.

Тъй като САЩ понастоящем променят отношението си към НАТО, европейските сили ще трябва да поемат на плещите си по-голям дял от отговорностите по отбраната, смята Битерлих. "Тръмп заяви, че НАТО е отживелица. Можем да спорим какво означава тази дума, според мен тя означава, че Алиансът се нуждае от реформи", допълва той.

При управлението на Тръмп Вашингтон вероятно ще окаже натиск върху европейските си съюзници да усилят военния си ангажимент, предполага Битерлих. В средносрочна перспектива тази тенденция трябва да доведе до създаването на"европейски стълб" в рамките на НАТО и до по-тясно сътрудничество между ЕС и Алианса. Според Битерлих, поради обремененото си минало Германия би предпочела Франция да поеме водеща роля в отбранителната политика на ЕС.

Една от първите предстоящи задачи за европейците ще бъде подготовката за официалното посещение на Тръмп през май на срещата на Г-7 в Италия и на срещата на върха на НАТО в Брюксел. Част от тази подготовка е разработването на план за усъвършенстване и укрепване на отбранителната способност на европейските държави. Също така - подготовка за създаването на съвместни въоръжени сили, общи командни структури и програми за въоръжаване.

„В този смисъл смятам, че подновяващите се приказки за европейска армия не са нито налудничави, нито безсмислени", казва Битерлих. "Сътрудничеството със САЩ ще продължи, но ние трябва да поемем повече отговорност, а това означава, че в крайна сметка ще бъдем и по-силни, и по-ефикасни."

"Безумна идея"

Политическите напрежения между САЩ, ЕС и Русия попадат в едно забележително време, когато американски военни части са разположени в близост до руските граници и двете страни разширяват ядрените си арсенали. Руската анексия на Крим през 2014 г. вдигна тревога в НАТО. Русия бе обвинена, че изпраща части в Източна Украйна. Миналия месец САЩ разположиха стотици танкове и хиляди войници в балтийските държави, в Полша, Унгария и Румъния като сплашваща бариера срещу "руска агресия".

Както Битерлих, така и бившият американски посланик Метлок отхвърлят опасенията, че Русия може да нападне НАТО. "Русия няма да нападне малка съседна държава от НАТО и САЩ в никакъв случай не бива да тръгват на война срещу Русия. Това би било безумство", изтъква Метлок.

Според него, действията на Русия в Украйна вредят на "истинските интереси” на Москва. Все пак той предполага, че ако САЩ и Западът не се бяха намесили в събитията на украинския Майдан, вероятно нямаше да се стигне и до руската анексия на Крим. Изграждането на военни бази на източния фланг на НАТО нарушава даденото от  Алианса обещание, че САЩ няма да поддържа свои части в Източна Европа.

Кавказ и Украйна като "червената линия" за Путин

"За Путин балтийските държави вече са изгубени. Затова те на практика вече не го интересуват, както впрочем и Полша", изтъква Битерлих. Вместо това руският президент гледал на Кавказ и Украйна като на онази своя „Червена линия", която Западът не бива да прекрачва. "Както американците, така и европейците допуснаха, според мен, много грешки спрямо Русия: оценката им за Русия беше погрешна и те излишно се опитаха да притиснат тази страна в ъгъла. Не се вслушаха в предупрежденията, че НАТО не бива да приема нови членове, нито пък предупрежденията по отношение на Грузия и Украйна. Американците допуснаха и редица  психологически грешки - Обама например нарече Русия "регионална сила". Европейците на свой ред поставиха Русия и Украйна в невъзможна ситуация", изтъква Битерлих.

Според него, НАТО трябва да изгради разумни отношения с Русия. Това няма да стане лесно, такова нещо изисква време, но когато има воля, намира се и път. При управлението на Тръмп американците ще се опитат да намерят път към Русия и добре ще е, ако Европа направи същото и положи още по-големи усилия от американците в тази насока.

Според американския ветеран в дипломацията Метлок, сигурността на Европа "не зависи само от САЩ." Ако европейците, включително руснаците "решат да повторят трагичните линии от своето минало, като се изправят едни срещу други, тогава и САЩ не могат да ги спасят. Аз обаче не вярвам, че това ще се случи", казва Метлок. И добавя, че Европа никога няма да бъде цялостна, свободна и мирна, ако изключи Русия или я превърне в свой враг.