Европа няма нужда от нови граници!

Някой явно иска да издига стени. Поне в преносния смисъл на думата. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд не иска, разбира се, да превръща древноримския Адрианов защитен вал в непропусклива граница между Шотландия и Англия. Салмънд обаче иска независима държава, която естествено би прокарала своите нови граници към Англия. Все едно колко пропускливи са те, самото им наличие ще постави мислена, а и практическа бариера между общности, които са свързани помежду си от над 300 години.

Възможно е ставащото в Шотландия да е само едно начало. Защото ако шотландците получат самостоятелност, как Испания би могла да откаже независимост на каталунците или на баските? И защо Фландрия да не се отдели от Белгия - един особено труден случай впрочем, защото Фландрия е по-гъсто населена и с по-силна икономика, докато Валония едва ли би могла да просъществува самостоятелно. Какво би станало в такъв случай с Валония? И дали някой ден на Бавария няма също да й хрумне да приеме прекалено буквално наименованието "самостоятелна държава"? /на немски: Freistaat - б.ред./ Дали и Южен Тирол и Бретан няма да решат да се обявят за независими?

Оплакванията на много от споменатите области, че са подтискани, са имали своето оправдание преди десетилетия и столетия, но не и сега. Днес Лондон вече не пречи на шотландските стремежи за самостоятелност, включително и в културната сфера. Нещо повече - отдавна вече те си имат и собствен парламент. С подобна самостоятелност се ползва и Каталуния. Регионалните правомощия за взимането на решения биха могли да се разширят и допълнително, както направи британският премиер Дейвид Камерън, макар и с голямо закъснение. Само че, за да се утвърди една общност в рамките на цялата нация, в днешна Европа вече не е нужно тя да има и самостоятелна държава.

Всичко опира до парите

От друга страна, финансовата криза показа, че когато ножът опре до кокала, подкрепа може да се очаква главно от националната държава, а не от ЕС. От британската помощ спечели впрочем и Кралската шотландска банка. Основният проблем както в Каталуния, така и в Шотландия или Фландрия явно е следният: един относително заможен регион иска да запази своето благосъстояние само за себе си, вместо да го предава на централната власт за разпределение измежду всички останали. Но нима това е основателна причина да се иска независима държава?

Икономическият аргумент и бездруго е доста слаб. Защото ако Шотландия се отдели от Обединеното кралство, както Шотландия, така и Кралството като цяло ще се окажат с отслабени позиции. Разходите ще се удвоят - при наличието на две отделни правителства със съответните им отделни министерства, две отделни армии, две отделни администрации. А вследствие на независимостта биха възникнали и редица въпроси, на които все още не е намерен отговор.

Например, може ли да запази даден гражданин британското си гражданство, ако живее в Шотландия? Как ще се поделят общите фирми и общите дългове? Каква валута ще има новата държава? /Салмънд иска да запази британската лира, но Лондон е против./ Ще трябва ли Шотландия наново да кандидатства за членство в НАТО и в ЕС? /Досегашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че Шотландия ще трябва да мине по обичайната процедура за приемане; и в такъв случай дори само една-единствена страна-членка, например Великобритания или Испания, би могла да осуети приема в общността, налагайки своето вето./

Много открити въпроси

Дори ако повечето въпроси се решат с помощта на добра воля, сегашната несигурност вече оказва неблагоприятно въздействие над британската валута и британската икономика. Ако референдумът за Шотландия бъде спечелен от привържениците на отделянето й от Обединеното кралство, това неминуемо ще доведе до продължителен период на "вакуум", както и до още по-големи икономически сътресения. И за какво е всичко това? Предимството, което ЕС има даже в очите на евроскептичните британци, е вътрешният пазар, свободата на придвижване за лица, фирми и капитал в рамките на ЕС.

Много по-добре от европейския вътрешен пазар вече функционират малките национални вътрешни пазари, например британският между Шотландия и останалата част от Обединеното кралство. Да се попречи на тази свобода с нови граници би означавало връщане към миналото на раздробените държавици. Европа няма никаква нужда от нови граници. Скъпи шотландци, Адриановият защитен вал е на повече от 2000 години и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Нека той да си остане единствено туристическа атракция!