Европа пускаше хора, печелещи от чуждото страдание

Трудно е човек да не се повлияе от силата на телевизионните кадри. Още по-трудно ще ни бъде през идните дни, когато тези кадри започнат да стават все по-драматични. Само че, случващото се в Егейско море има повече от един аспект и да си затваряме очите пред този факт, няма да ни помогне ни най-малко.

Онзи, който не изпитва съчувствие към хората, които след опасни перипетии са се добрали до гръцките острови и вече почти са стигнали до своята заветна цел, а сега принудително биват връщани в Турция, е навярно напълно безсърдечен.

А онези, които са убедени, че турският президент Ердоган стриктно ще спазва върховенството на закона и международното право, очевидно не познават днешния свят. Който се е замислил над пропуските на европейските държави, които започнаха да издигат стени, върнаха обратно граничния контрол и спряха фериботите към Гърция, няма да се учуди от това, че приказките за европейските ценности все повече звучат като кухи фрази.

Хуманитарен коридор за истинските бежанци

Ако все още има някакъв шанс за ефективен контрол над миграционните потоци, който да облагодетелства истински нуждаещите се от убежище, а не на онези, които нямат право на подобна закрила, то разграничаването между тези два вида мигранти трябва да се извършва край външните граници на ЕС.

Защото от политиката на отворените граници, за която се твърдеше, че е без алтернатива, се облагодетелстваха хора, възползвали се от чуждото страдание. Тази политика даде шансове тъкмо на по-младите, по-силните и по-заможните сред мигрантите.

Крайно време е обаче това да се промени – сега към Европа ще могат да идват само онези бежанци от Сирия, които имат най-голяма нужда от закрила. Създаваният сега хуманитарен коридор е само едно начало. Той ще е отворен само за сирийци.

Каква ще е съдбата на иракските и афганистански бежанци в Гърция и Турция? Какво ще стане с бежанците в ливанските и турските лагери? Или с десетките, ако не и стотиците хиляди хора, които са се събрали в Северна Африка, в очакване да тръгнат към Европа? А с милионите жители на страните южно от Сахара, които не смятат, че имат бъдеще в собствените си държави? Правото на убежище може би ще облекчи част от техните съдби. Но то не може да замести нуждата от мъдра миграционна политика. Да си крием главите в пясъка и да се правим, че не виждаме всичко това, няма да ни помогне ни най-малко.

Даниел Декерс, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main